Библейски четива (Синодален превод)
Ефесяни 1.16-23 (Апостол)
16не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,
17щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,
18и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите,
19и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила.
20С тая сила Той действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата,
21по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия,
22и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата,
23която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.
Галатяни 3.8-12
(Апостол, Събота преди Рождество)
8И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи".
9И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: "проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона".
11А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото "праведният чрез вяра ще бъде жив".
12А законът не иска вяра; но говори: "който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях".
Лука 12.32-40 (Евангелие)
32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.
33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;
36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.
38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.
39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
Лука 13.18-29
(Евангелие, Събота преди Рождество)
18А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
19Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
20И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?
21Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
22И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
23А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
24подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
25След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, -
26тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
27И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
29И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.
Жития на светиите
Десетте свети мъченици от Крит (250)
И десетимата страдали заедно за Христос на остров Крит по време на управлението на император Деций. Те били измъчвани и унижавани в продължение на тридесет дни, но понасяли изпитанията си с такова спокойствие, че управителят се опасявал, че и други ще бъдат обърнати към вярата, затова ги обезглавил.
Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)
Този свети епископ бил толкова почитан, че бил призован от самия император Ликиний, който се опитал да го отвърне от вярата. Когато това се провалило, императорът заповядал да се излее разтопен метал върху ръцете на епископа, което ги оставило парализирани и ужасно обезобразени. Минали години, християнството било легализирано от Константин Велики и когато бил свикан Никейският събор, Свети Павел бил сред призовани епископи. Много от присъстващите епископи носели по телата си белезите на Господ Иисус (Гал. 6:17): изгубени носове, уши или очи, белези и изгаряния от изпитанията им за Христос. На събора император Константин коленичил пред Свети Павел и целунал ръцете му като свети мощи, казвайки: „Никога няма да се уморя да целувам тези ръце, които са загубили живота си заради моя Христос.“ След събора светият епископ служил в Неокесария още няколко години, след което починал в мир.
Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)
Той бил ученик на светиите Кирил и Методий (11 май) и пътувал с тях по време на мисионерското им пътуване сред славяните. Заедно с тях и другите им спътници той издържал много изпитания, включително няколко затвора от ръцете на латинските франки, които се стремели да завземат контрола над областта Моравия, за да наложат латинския език и да разпространят ереста на филиокве. За известно време проблемите им били облекчени от папа Адриан II, който подкрепил мисията и назначил свети Методий архиепископ на Панония с юрисдикция над източноевропейските славянски земи. Но когато свети Методий починал, свети Наум и неговите спътници били отново затворени, след което изпратени в изгнание, където най-накрая намерили убежище в Православното царство България. Там те успели да продължат делото си на евангелизация на славянски език. Свети Наум основал манастира, който носи неговото име, на брега на Охридското езеро. След смъртта му мощите му били пренесени там за погребение и се почитат там и днес.