Тит 1.5-2.1 (Апостол)

5Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: 6който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. 7Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, 8но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, 9да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят. 10Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните, 11на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба. 12Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. 13Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, 14като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината. 15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:

Лука 20.9-18 (Евангелие)

9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; 10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. 11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. 12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. 13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. 14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. 15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? 16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! 17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? 18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

Света мъченица Юлиана Никомидийска и онези, които са с нея (304)

Тя била дъщеря на видно семейство в Никомедия по време на управлението на гонителя Максимиан (286-305). Родителите ѝ я сгодили за благородник на име Елевзий, но без негово знание или знанието на родителите си, тя вече била посветила живота си на Христос и му била посветила девствеността си. За да отблъсне ухажора си, тя му казала, че няма да се омъжи за него, докато не стане префект. Елевзий започнал да използва богатството си, за да подкупва и влияе на властимащите, и успял да бъде назначен за префект на Никомедия. Когато отишъл при Юлиана, за да я обяви за своя съпруга, тя била принудена да се изповяда за християнка, казвайки, че никога няма да се омъжи за него, освен ако не се откаже от идолопоклонството и не приеме вярата на Христос. Заради признанието си тя била арестувана и отведена пред префекта: Елевзий, нейния някогашен пламенен ухажор. Сега той бил изпълнен с пламенна ярост към нея и когато тя не се отказала от вярата си, я подложил на най-садистичните мъчения, които можете да си представите. Като по чудо тя ги издържала безвредно. Свидетели на това чудо, 500 мъже и 130 жени от езичниците изповядали Христа. Разгневеният префект веднага ги обезглавил, а след това и самата Юлиана. Тя била на осемнадесет години, когато получила мъченически венец.

Свети отец Петър, митрополит Московски (1326)

„Свети Петър е роден във Волиня през 1260 г. и постъпва в манастир там на тринадесетгодишна възраст. Като прави Лествицата на Свети Йоан Лествичник свой водач в монашеския живот, неговото послушание, кротост и готовност да поема задачи, отвратителни за братята му, го правят обичан от всички. Той също така рисува икони и е създателят на московския стил в руската иконография. След няколко години той заминава за малкия манастир „Преображение Господне“, за да намери тишината, благоприятна за молитва. Свети Максим, митрополит Киевски (6 декември), посещава този манастир и е силно възхитен от добродетелите на Петър, когото решава да бъде негов наследник като глава на Руската църква. Той е потвърден в това си решение от явление на Божията Майка и отправя молба към Константинополския патриарх, от когото зависи Руската църква. Затова през 1325 г. Свети Петър е ръкоположен за митрополит Киевски, чийто престол е прехвърлен на Владимир от Свети Максим, след разграбването на Киев от татарите. Изборът на Петър е потвърден от Събор, но той...“ веднага се сблъсква със съпротива от руските князе, които се борят помежду си за влияние над водача на Църквата. Кротостта и милосърдието на Петър към враговете му му спечелват уважението им; но макар и помирителен във всичко, което го засяга лично, той въпреки това е строг по отношение на вярата и моралната праведност. Той енергично се противопоставя на интензивната мюсюлманска пропаганда и пътува из цяла Русия, за да утвърждава вярата. Не се колебае да рискува живота си в името на мир между князете и, предвиждайки, че Русия ще се обедини отново около Московското княжество, премества митрополитския си престол в този град и започва строителството на прочутата катедрала „Успение Богородично“ в Кремъл. Той предава душата си на Бога, докато се моли на 21 декември 1326 г., и на гроба му се случват много чудеса на изцеление.“ (Синаксар)

Свети Прокопий Вятски, юродив Христа (1627)

„Свети Прокопий, син на благочестиви селяни, първо се преструвал на луд, за да избегне брак, който му били налагани. Той прекарал живота си по улиците полугол, спал навсякъде, където го застигнала нощта, и никога не приел подслона на къща. Използвал знаци, за да се разбира, и никога не проговорил нито дума, освен с духовния си баща, с когото разговарял нормално като човек, притежаващ всичките си способности. Когато му дали дреха, той я носил известно време от послушание и след това я давал на някой беден. Когато посещавал болните, той запалвал леглата на онези, които щяли да оздравеят, и завивал в чаршафите им онези, които щяли да умрат. Той правил много предсказания, често чрез смущаващи пророчески знамения, чието значение ставало ясно със събитието. Той прекарал тридесет години в безумие за Христос и след като предсказал смъртта си, заспал в мир през 1627 г.“ (Синаксарий)