Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.1-12
(4-то утринно Евангелие)
1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2ала намериха камъка отвален от гроба.
3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8И спомниха си думите Му.
9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
Ефесяни 5.8-19 (Апостол)
8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина -
10и изпитвайте, що е благоугодно Богу.
11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.
12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.
13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.
14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,
16като скъпите времето, защото дните са лукави.
17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.
18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,
19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
Лука 12.16-21 (Евангелие)
16И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;
17и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
18И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
19и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
20Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
21Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.
Жития на светиите
Свети мъченици Мина, Ермоген и Евграф (235)
Минас бил атинянин, придворен на император Максимин и таен християнин. Веднъж в Александрия избухнали граждански вълнения, предизвикани от различни политически фракции и от нарастващия успех на християнските мисионери в отвръщането на александрийския народ от идолите. Императорът изпратил Минас да помири страните и да уреди спора. При пристигането си Минас бързо разрешил политическите проблеми и възстановил мира в града; но вместо да потуши християнството, както желаел императорът, той направил всичко по силите си, за да защити християните и да насърчи разпространението на Евангелието. Когато мълвата за това стигнала до императора, той изпратил друг доверен придворен, Ермоген, да възстанови имперската власт и да екзекутира Минас, ако не се отрече от Христос. Ермоген изпълнил стриктно тези заповеди: той подложил благочестивия Минас на различни ужасни мъчения на публичната арена. Но Минас бил по чудо запазен през всички тях и когато най-накрая се появил на арената, обграден от двама блестящи ангели, Ермоген се разкаял и изповядал Христос. Той от своя страна станал толкова пламенен защитник на Евангелието, че скоро бил назначен за епископ (!). Накрая императорът решил, че единственото решение е сам да дойде в Александрия. Там той наредил жестоко да измъчват до смърт Мина и Ермоген тайно, за да не извършат публични чудеса; но когато императорът се явил пред народа на арената на следващия ден, двамата светци, чудотворно запазени, също се появили там, карайки народа да извика: „Христос е единственият истински Бог!“ При гледката, писарят на Мина, Евграф, се обявил за християнин, скочил на арената и публично поискал честта да умре с тях. И тримата били обезглавени. Скъпоценните им мощи по-късно били отнесени в Константинопол, където извършили много чудеса.