Исаия 43.9-14 (Вечерня, Безсребърници)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Безсребърници)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня, Безсребърници)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Галатяни 2.16-20 (Апостол)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

1 Коринтяни 12.27-13.8 (Апостол, Безсребърници)

27Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове. 28И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици. 29Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци? 30Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели? 31Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.

1Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. 2Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. 3И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува. 4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

Лука 8.5-15 (Евангелие)

5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11Тая притча значи: семето е словото Божие; 12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Матей 10.1, 5-8 (Евангелие, Безсребърници)

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Светите мъченици Галактион и Епистеме (ок. 250 г.)

Една езическа двойка, Клеитофон и Леуципе, които живеели в Емеса по времето на император Деций, били наскърбени, че не можели да имат деца. Един ден монах на име Онуфрий дошъл на вратата им, търсейки милостиня за бедните, и като видял натъженото лице на Леуципе, я попитал какво й е. Когато тя отговорила, че е бездетна, Онуфрий й казал, че това е по Божията провидение, за да не бъде детето им предадено на идолопоклонство, и че ако приемат Христос, тя ще роди дете. Леуципа се кръстила във вярата и не след дълго родила син, което от своя страна довело съпруга й до вяра в Христос. Синът бил кръстен с името Галактион.

Години по-късно бащата на Галактион, вече овдовял, решил, че Галактион трябва да се ожени за езическа девойка на име Епистеме. Галактион се оженил от послушание, но не се приближавал до леглото на Епистеме, тъй като тя била езичница. С времето той я убедил в истината на вярата и сам я кръстил. Не след дълго тя чула в сън за славата, която очаква онези, които се посвещават изцяло на Бога. Когато разказала на съпруга си за съня, и двамата решили да останат в девственост, заселвайки се в отделни монашески общности, близо една до друга.

По време на едно от преследванията на християните от императора, Галактион бил заловен от имперски войници и откаран, за да бъде убит. Епистеме, на която в видение било съобщено за ареста му, помолила игуменката си за благословия, за да се присъедини към него в мъченичеството. Получила я, тя се втурнала към мястото, където бил затворен Галактион, смело обявила вярата си в Христос и след много изтезания и унижения съпругът и съпругата били обезглавени заедно.

Светите апостоли Патробас, Хермас, Линус, Гай и Филолог

Те са сред Седемдесетте ученици на Господа.

Свети Хермас и Свети Патробол са споменати от Свети Павел в Римляни 16:4. Свети Хермас стана епископ на Филипи. Някои смятат, че той е авторът на „Пастирът“, която беше толкова ценена от ранната Църква, че е включена в някои ранни версии на Новия Завет. Свети Патробол стана епископ на Поцуоли в Италия.

Свети Линус (споменат в 2 Тимотей 4:21) е ръкоположен от Свети Петър като първи епископ на Рим. Той е мъченик, вероятно през 76 г.

Свети Гай (споменат в Римляни 16:23, където научаваме, че Свети Павел е отседнал при него в Коринт), наследява Свети Тимотей като епископ на Ефес.

Свети Филолог (споменат в Римляни 16:15) е бил ръкоположен за епископ на Синопе в Понт от апостол Андрей.

Светият ни отец Григорий Изповедник, патриарх на Александрия (началото на 9 век)

Този много обичан пастир на Църквата в Александрия е избран единодушно за патриарх от епископите и народа на този град. Въпреки че е бил кротък и скромен, той е бил яростен защитник на святата православна вяра, която по това време е подложена на нападки от император Лъв Арменеца (813-820). Заради безстрашната си защита на светите икони Григорий е арестуван по заповед на императора и отведен в окови в Константинопол. Изправен пред Лъв, светият патриарх му казва ясно, че той е еретик и враг на Църквата. Разгневеният император заповядва Григорий да бъде бичуван, след което го изпраща в изгнание, където той почива три години по-късно.