Филипяни 2.16-23 (Апостол)

16имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих. 17Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви; 18тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте. 19А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом. 20Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас, 21защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото; 22а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването. 23Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;

Лука 6.37-45 (Евангелие)

37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; 38давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 39Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма? 40Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. 41А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? 42Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. 43Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.

Свети мъченик Аретас и събратята му (524)

„Тези мъченици се бориха за благочестието през 524 г. в Наджран, град в Арабия Феликс (днешния Йемен). Когато Дху Нувас, владетел на племето Химяри в Южна Арабия и юдаист, взе властта, той се опита да изтреби християнството, особено в Наджран, християнски град. Въпреки съветите на Аретас, вожд на Наджран, градът се предаде на Дху Нувас, който веднага наруши дадената от него обещание и се опита да принуди града да се отрече от Христос. Водени от свети Аретас, стотици мъченици, включително жени, деца и бебета, смело устояха на заплахите му и бяха обезглавени и изгорени. След като мъжете бяха убити, всички свободно родени християнски жени от Наджран бяха доведени пред тирана и им беше заповядано да се отрекат от Христос или да умрат; но те упрекнаха преследвача с такава смелост, че той каза, че дори мъжете не са го обиждали толкова презрително. Толкова голяма беше вярата им, че в целия Наджран не се намери нито една жена, която да се отрече от Христос, въпреки че някои от тях претърпяха мъчения, по-горчиви от тези на повечето мъже. В съюз с Византия, етиопският цар Елесбан освободил Наджран от Дху Нувас скоро след това и построил църкви в чест на мъчениците. Наджран станал място за поклонение до възникването на исляма век по-късно. В края на живота си цар Елесбан, наричан още Калеб, се оттеглил в уединение като отшелник; той изпратил короната си в Йерусалим като дар за Църквата на Светия Гроб. Той също се почита на този ден като светец. Името на Свети Аретас на арабски, Харит, означава „орач, земеделец“, много подобно на „Георги“ на гръцки. (Великият Хорологион)

Етиопия все още е християнска нация, заобиколена от ислямски държави. Името на покойния император Хайле Селасие означава на етиопски „Силата на Троицата“.