Филипяни 1.20-27 (Апостол)

20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт. 21Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. 22Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная. 23Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; 24но да оставам в плътта е потребно за вас. 25И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата, 26та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас. 27Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,

Лука 6.12-19 (Евангелие)

12През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: 14Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15Матея и Тома, Иакова Алфеев и Сифона, наричан Зилот, 16Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател. 17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.

Праведният Йоан, чудотворец от Кронщад (1908).

„Свети Йоан от Кронщад беше женен свещеник, който живееше с жена си в целомъдрие. Благодарение на неуморния си труд в свещеническите си задължения и любовта към бедните и грешниците, Господ му дари велики дарби на ясновидство и чудотворство, до такава степен, че в последните години от живота му чудеса на изцеление — както на тялото, така и на душата — се извършваха безброй пъти всеки ден чрез молитвите му, често за хора, които само му бяха писали с молба за помощ. По време на живота си той беше известен в цяла Русия, както и в западния свят. Той ни е оставил дневника си „Моят живот в Христа“ като духовно съкровище за християните от всички възрасти; написан на прост език, той разкрива най-дълбоките тайни на нашата вяра с онова мъдрост, която се дава само на сърце, пречистено от благодатта на Светия Дух. Предвиждайки като истински пророк Революцията от 1917 г., той безмилостно изобличаваше нарастващото отстъпничество сред народа; той предсказа, че самото име на Русия ще бъде променено. Докато мракът на неверието се сгъстяваше, той блестеше като фар на неугасима благочестивост, утешавайки вярващите чрез многото чудеса, които извършваше, и чрез бащинската любов и простота, с които приемаше всички. Свети Йоан почина в мир през 1908 г.” (Великият Часослов)

Светият пророк Йоил (8-ми век пр. Хр.)

Името му означава „Господ е Бог“. Той се счита за втори сред „малките пророци“. Старозаветната книга с неговите пророчества, която носи неговото име, включва пророчеството му за идването на Светия Дух на Петдесетница (Йоил 2:28), което е цитирано от апостол Петър (Деяния 2:17).

Свети мъченик Варус и събратята му (304 г.)

„Той беше римски офицер в Египет и таен християнин. Когато седем християнски учители бяха хвърлени в затвора, Варус продължаваше да ги посещава там, задоволявайки нуждите им и служейки им с голяма преданост. Той се възхищавал на мъчениците и скърбял, че страхът не му позволявал да застане като мъченик за Христа. Тези Божии мъже му дали кураж и Варус решил да отиде и да бъде измъчван заедно с тях. Един от тези благочестиви мъже умрял в затвора и когато нечестивият управител извикал мъчениците пред себе си и видял, че са само шестима, попитал къде е седмият. „Аз съм седмият!“, извика Варус. Разяреният управител го измъчва първи. Той заповяда да го бият с сухи ремъци, след това да го вържат за дърво и да го разфасоват на парчета с ножове, докато не предаде святата си душа на Бога. След това тялото му беше хвърлено върху купчина тор. Една жена от палестински произход, Клеопатра, вдовица на офицер, била там със сина си Йоан. Тя тайно взела мощите на светия мъченик от купата с тор и ги погребала в къщата си. След това поискала разрешение от управителя да вземе тялото на мъртвия си съпруг от Египет обратно в Палестина. Тъй като била вдовица на офицер, управителят веднага й дал разрешение. Тази благословена християнка, Клеопатра, обаче взела не тялото на съпруга си, а на светия мъченик Варус, занесла го в селото си Едра, близо до Табор, и го погребала там. След това построила църква, посветена на Свети Варус, и той й се явявал често от отвъдния свят, блестящ като ангел Божий.” (Пролог)

Свети йеромартир Садот (Шахдост) и неговите 128 сподвижници (342)

По време на жестокото преследване на християните от персийския цар Шапур II, Свети Садот наследи мъченика Симеон (17 април) като епископ на Селевкия. Името му на персийски, Шах-дост, означава „Приятел на царя”; но земният шах не го виждаше като приятел, а светият епископ знаеше, че дните му на земята са преброени. Една нощ в сън Садот видя стълба, простираща се от земята до небето. На върха стоеше епископ Симеон, който му викаше радостно: „Качи се, Садот, и не се страхувай! Аз се качих вчера; ти ще се качиш днес. ’ Когато се събуди, Садот разбра, че скоро ще бъде призован към мъченичество. Той веднага се зае да окуражи паството си и да ги увещава да останат твърди за Христа в настъпващия ден на гоненията.

Няколко дни по-късно гонителите дойдоха от името на царя, за да арестуват светия епископ; заедно с него хванаха 128 свещеници, дякони, монаси и обикновени вярващи. Всички бяха държани в затвора в продължение на пет месеца, като бяха извеждани многократно и измъчвани по начини, твърде жестоки, за да бъдат описани; но нито един не можа да бъде принуден да се поклони на слънцето. Накрая всички бяха осъдени на смърт с меч. 128-те мъченици, оковани с вериги, пееха радостни химни, докато вървяха към мястото на екзекуцията. Те не преставаха да пеят до смъртта на последния мъченик. Садът обаче беше откаран в окови в града Бейт Лапат, където няколко дни по-късно беше обезглавен.