Битие 28.10-17 (Вечерня)

10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, 11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. 12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. 13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; 14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; 15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. 16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! 17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня)

27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.

1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. 2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. 3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе. 4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.

Притчи 9.1-11 (Вечерня)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Лука 1.39-49, 56 (Утринно Евангелие)

39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, 40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. 41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, 42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? 44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. 45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. 46И рече Мариам: душата ми величае Господа, 47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, 48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; 49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; 56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)

1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. 2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! 3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, 4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, 5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, 6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, 7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, 8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, 9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; 10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.

Евреи 9.1-7 (Апостол, Покров)

1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; 2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". 3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; 4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, 5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. 6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; 7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

Матей 25.14-30 (Евангелие)

14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Покров)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Покров на Пресветата Богородица и Приснодева Мария

На 1 октомври 911 г., по времето на император Лъв Мъдри, в църквата „Блачерна“ на Божията Майка в Константинопол се провеждаше всенощно бдение, на което се бяха събрали много вярващи. Свети Андрей, блажен за Христа (почитан утре, 2 октомври), стоеше в задната част на църквата заедно с ученика си Епифаний. Около четири сутринта Пресветата Богородица се яви над хората, облечена в блестящи одежди, обкръжена от неописуемо сияние и държаща воал в протегнатите си ръце, сякаш за да защити всички хора. Свети Андрей казал на Епифаний: „Виждаш ли как Царицата и Госпожата на всичко се моли за целия свят?“ Епифаний отговорил: „Да, отче, виждам го и треперя от страх.“ Това чудно събитие е записано в житието на свети Андрей, написано от Епифаний. Поради това Църквата празнува ежегоден празник на тази дата.

Забележка: Този празник е особено обичан в славянските църкви. През 1960 г. Гръцката църква премести празнуването му на 28 октомври, в памет на закрилата на Божията Майка над гръцките сили, държащи албанския фронт срещу Италия през 1940 г.

Свети Роман Мелодист от Константинопол (556)

Роден е в Емеса, Сирия, вероятно от еврейски родители. Служил е като дякон в Бейрут, а след това в Константинопол по времето на патриарх Евфемий (490-496). Бил е неграмотен, нямал е музикално образование и пеел зле; поради това бил презиран от много от по-образованите духовници. Една нощ, след като Роман се помолил на Божията Майка, тя му се явила в сън, подала му лист хартия и му казала да го погълне. На следващия ден, на Рождество Христово, Роман отишъл на амвона и с ангелски глас изпял „Днес Дева...“, което и до днес се пее като Кондак на празника. Всички присъстващи били изумени от напълно неочакваната красота на химна и на пеенето на Роман. Свети Роман продължил да съчинява повече от хиляда Кондаки (които някога били дълги химни, а не кратките стихове, използвани в църквата днес). Той почти със сигурност е авторът на възвишения Акатист към Божията Майка, който е послужил като образец за всички други акатисти. Той почина в мир, докато все още беше дякон на Великата църква в Константинопол. Много от неговите химни бяха вдъхновени от химните на Св. Ефрем Сирин.

Влиянието на близкоизточната музика върху химнографията на Църквата е неизмеримо. Мнозина от тези, които са установили формата на църковната музика, са били сирийци: два известни примера са Св. Роман и Св. Йоан Дамаскин, които са съставили Октоехос, Пасхалната служба и Погребалната служба. Тяхната музика от своя страна е била моделирана по музиката на еврейския храм. Византийската музикална традиция произхожда без прекъсване от музиката, пеена по времето на Христос, и вероятно от самия Христос.

Нашият Свети Отец Григорий, хормейстърът (Доместикос) на Великата Лавра (1355)

Той беше певец в Великата Лавра на Атон. Веднъж, в навечерието на Богоявление, той беше вдъхновен да изпее химна „О, пълна с благодат, ти, която си радост на цялото творение“ вместо обичайния „Наистина е достойно да Те благословим“ по време на Божествената литургия. Когато направи това, Пресветата Богородица му се яви, благодарила му и му дала златна монета в знак на своята благосклонност. Монетата все още се съхранява в Лаврата. Той почина в мир. Оттогава химнът на Свети Григорий се пее като част от Божествената литургия на Свети Василий.

Свети Ремигий, епископ на Реймс, апостол на франките (533)

Роден е през 438 г. в Северна Галия. След като се посвещава за известно време на светско и богословско образование, той се оттегля в малка къща близо до Лаон, за да живее в уединение и молитва. Но когато в Реймс се налага да се избере епископ, духовенството и народът го извеждат от неговата пустиня и го правят свой епископ. Тогава той е само на двадесет и две години.

Светият епископ скоро става известен в цяла Северна Галия. Той обръща еретиците, връща арианските еретици към православната вяра и се грижи за мнозина, които страдат от ръцете на варварските нападатели. Където и да отиде, чудеса го съпътстват. Той изцелява болните и обладаните от демони, а веднъж, когато един град е в пламъци, се хвърля в огъня и го гаси. Птиците идват на трапезата му, когато яде, и той споделя храната си с тях.

През 482 г. младият воин Кловис стана водач на франкските племена в този регион. Въпреки че беше езичник, той познаваше и се възхищаваше на св. Ремигий и беше женен за християнка, св. Клотилда (3 юни). Веднъж, когато армията му е била на прага на поражението от алеманите, Кловис се е помолил на „Бога на Клотилда и Ремигий“ и е спечелил голяма победа. Този отговор на молитвите му го е убедил в истината на християнската вяра и той е помолил Свети Ремигий да го наставлява. Две години по-късно той е събрал всичките си вождове в Реймс, за да присъстват на кръщението му. Кръщението е било съпроводено от много чудеса, видяни от всички присъстващи. Две от сестрите на краля и три хиляди от неговите благородници и войници бяха кръстени по време на церемонията. Това събитие се счита за раждането на Франция като християнска нация.

В дълбока старост св. Ремигий ослепя, но по чудо възвърна зрението си. Той почина в мир на 105-годишна възраст, веднага след като отслужи Божествената литургия.