Римляни 8.22-27 (Апостол)

22Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; 23и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло. 24Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. 26Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. 27А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.

Матей 10.23-31 (Евангелие)

23А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде. 24Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си: 25доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му? 26И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае. 27Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. 28И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената. 29Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; 30а вам и космите на главата са всички преброени; 31не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.

Свети Тома от планината Малеон (X в.)

Той бил прочут пълководец, известен с големия си ръст и смелост, многобройните си победи срещу варварски врагове и значителното си богатство. Но, изоставяйки богатството и репутацията си, за да последва Христос, той се оттеглил в пустинята, за да живее в аскетизъм. Пророк Илия му се явил и, придружен от огнен стълб, го отвел до планината Малеон, близо до Светата планина. Там той живял в уединение, посвещавайки дните и нощите си на молитва. Подобно на много други, които се стремят да скрият святостта си от света, той бил открит и хората започнали да идват при него за изцеление на своите болести и на тези на своите близки. Светецът изцелявал безброй болести, прогонвал демони, изцелявал слепи и карал вода да блика от безплодната земя. В молитва той се явил като огнен стълб. Той починал в мир, а мощите му продължили да бъдат мощен източник на изцеление.

Света мъченица Кириакия Никомидийска (289)

Доротей и Евсевия, благочестива, застаряваща християнска двойка, живееща в Анатолия, нямали деца. След много години пламенните им молитви за дете били чути и те били благословени с дъщеря, която нарекли Кириаке („неделя“ на гръцки), защото тя се родила в деня Господен. Детето израснало красиво по тяло и душа и въпреки че имало много ухажори, избрало да се посвети изцяло на Бога и да остане неомъжена. Един от ухажорите ѝ, разгневен от отказа ѝ, предал нея и родителите ѝ на император Диоклециан. Доротей и Евсевия били подложени на жестоки мъчения, след което изпратени в изгнание, където починали при нови мъчения. Кириаке била изпратена при Максимиан, зет на Диоклециан, за съд. По негова заповед тя била подложена на ужасяваща поредица от мъчения; но самият Христос ѝ се явил в затвора, изцелявайки я и утешавайки я. Много езичници повярвали в Христос, когато я видели чудодейно спасена от смърт чрез огън или от диви зверове; всички те били обезглавени. Кириаке казала на Аполоний, генерала, който ръководел мъченията ѝ: „Няма начин да ме отвърнеш от вярата ми. Хвърли ме в огъня — имам примера с Тримата деца. Хвърли ме на дивите зверове — имам примера с Даниил. Хвърли ме в морето — имам примера с пророк Йона. Предай ме на меча — ще си спомня за почитания Предтеча. За мен смъртта е живот в Христос.“ Тогава Аполоний заповядал да я обезглавят. На мястото на екзекуцията тя вдигнала ръце в молитва и предала душата си на Бога, преди палачът да успее да ѝ отнеме живота.

Забележка: Света Кириакие е известна още като Доминика или Неделя, латински и славянски думи за „неделя“.