2 Петрово 1.20-2.9 (Апостол)

20като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля. 21Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци.

1Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел. 2И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен. 3И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме. 4Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд, 5и ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, 6и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци, 7а избави праведния Лот, който се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците 8(защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше), - 9то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден,

Марк 13.9-13 (Евангелие)

9Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях. 10И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието. 11Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий. 12И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят. 13И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

Свети Евстатий, архиепископ на Антиохия (337)

Той е ръкоположен за епископ на Берея (Алепо) в Сирия, а след това на Антиохия през 324 г. Той взема активно участие в Никейския събор срещу арианската ерес. Неговата ревност за вярата предизвикала омразата на различни еретици, които свикали събор в Антиохия, където чрез клевети и лъжесвидетелства успели да свалят светия епископ от престола и да го изпратят в изгнание в Тракия, където той починал няколко години по-късно.

Свалянето от престола на светеца предизвика разкол в Антиохийската църква, който бе преодолян едва през 414 г. (вж. св. Мелетий, 12 февруари). Свети Йоан Златоуст публично възхвали Евстатий като мъченик, а мощите му най-накрая бяха върнати в Антиохия през 482 г. Синаксарионът казва: „Тогава народът излезе с ликуване да го посрещне с факли и тамян и го ескортира, докато той правеше триумфално влизане в града си, който по този начин възстанови единството си във вярата и в почитанието на този защитник на православието.“

Свети Йоан Схоластик, патриарх на Константинопол (577)

Той произхождал от района на Антиохия и станал духовен служител едва на петдесетгодишна възраст. Той спечели широка известност като представител на Антиохийската патриаршия в Константинопол и беше избран за патриарх на Константинопол след свалянето от престола на Евтихий през 565 г. Той състави „Номоканон“, сборник от църковни канони, и добави химна за причастие „От Твоята тайнствена вечеря...“ към Божествената литургия. Почива в мир.

Свети Захария, патриарх на Йерусалим (632)

Той е бил Скевофилакс, пазител на свещените съдове в Църквата на Константинопол, а след това е назначен за патриарх на Йерусалим през 609 г. Когато персите превземат Йерусалим през 614 г. и отнасят Светия Кръст на нашия Господ като трофей, Захария отива в Персия с Кръста, прегърнал го в ръцете си. През 631 г. император Ираклий победи персите и възвърна Кръста, като го донесе в Константинопол. Според един разказ Захария се върна с Кръста, след което отново пое управлението на Църквата в Йерусалим до смъртта си през 632 г., когато Модест (който беше действал в негово отсъствие) го наследи. Според друг разказ Свети Захария умря в изгнание, а Модест беше назначен за патриарх, когато Светият Кръст се върна в Йерусалим.