1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Мъчениците Памфилий и сподвижниците му, в Кесария в Палестина (308)

Тези дванадесет свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан.

„Първият от тях, Памфилий, беше свещеник в църквата в Кесария в Палестина; учен и набожен човек, той поправяше грешките на различни преписвачи в текста на Новия Завет. Самият той преписваше тази спасителна книга и я даваше на всеки, който я желаеше. Вторият беше дяконът Валентин, възрастен и сив от мъдрост. Той беше голям познавач на Свещеното Писание, което знаеше наизуст. Третият беше Павел, уважаван и изтъкнат човек, който по-рано беше хвърлен в огъня заради Христа. С тях бяха пет египтяни, братя по кръв и душа, които се връщаха в родната си земя, след като бяха излежали присъда в мините на Киликия. Когато стигнаха до портите на град Кесария, те заявиха, че са християни, и затова бяха изправени на съд. Когато ги попитаха как се казват, те отговориха: „Ние сме отхвърлили езическите имена, дадени ни от майка ни, и се наричаме Илия, Исая, Еремия, Самуил и Даниил.“ Когато ги попитаха откъде са, те отговориха: „От Йерусалим, който е горе.“ Всички те бяха обезглавени, а млад мъж на име Порфирий, който беше търсил телата им, за да ги погребе, пострада скоро след това. Него изгориха. Офицерът Селевк, който се беше приближил до мъчениците и ги беше прегърнал, преди мечът да се спусне върху главите им, също беше изгорен, както и един старец, Теодул, слуга на римския съдия, който беше прегърнал един от мъчениците, докато те бяха под ескорт. Накрая Юлиан, който целуна труповете на мъчениците и ги почете, последва ги в смъртта. Така те размениха малкото за по-голямото, кичозното за ценното и смъртта за безсмъртието и отидоха при Господа през 308 г.“ (Пролог)

Синаксарионът завършва така: „След мъченичеството на Памфилий, водачът на славната кохорта, нечестивият управител заповяда тялото му и тези на спътниците му да бъдат оставени там, където лежаха, като храна за хищни животни. Но по Божията провидение никое животно не се приближи до светите им мощи, които християните успяха да погребат с подобаваща чест.“ Разказът за тези мъченици е написан от Евсевий Кесарийски, ученик на Памфилий.