Яков 2.14-26 (Апостол)

14Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? 15Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, 16а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? 17Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. 18Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. 19Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. 20Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? 21Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? 22Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена? 23И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий. 24Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? 25Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път? 26Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.

Марк 10.46-52 (Евангелие)

46След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше. 47И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме! 48Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 49Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. 50Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. 51И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! 52Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.

Пророк Малахия (около 400 г. пр. Хр.)

Той е последният от дванадесетте малки пророци и последният от всички пророци на Стария Завет. Името му означава „Моят ангел“ или „Моят посланик“. Той се завърна с изгнаните евреи от Вавилон и взе участие във възстановяването на Храма в Ерусалим. Неговото пророчество обявява на вярващите, че Господ скоро ще сложи край на еврейското свещеничество с идването на Христос, Слънцето на правдата (Малахия 4:2), вечния Свещеник.

Свети мъченик Гордий от Кесария (IV в.)

„Мъченикът Гордий, който беше от Кесария в Кападокия, беше центурион по звание. Неспособен да понесе нечестието на езичниците, той се оттегли в пустинята, за да се очисти чрез молитва и пост. След като разбра, че аскетичното му обучение го е подготвило достатъчно, той слезе от планините, когато в Кесария се провеждаше някакъв езически празник, на който присъстваха всички, и се представи пред множеството. Въпреки че зрелищата на празника продължаваха, никой не им обръщаше внимание, а всички погледи бяха насочени към него. От престоя си в планините погледът му беше див, брадата му – дълга, одеждите му – окъсани, тялото му – като скелет; и все пак около него сияеше някаква благодат. Той беше разпознат и се вдигна силен вик и шум, тъй като събратята му християни се радваха, а враговете на истината викаха за смъртта му. Той смело изповяда вярата си пред управителя и след мъчения беше обезглавен по времето на царуването на Лициний през 314 г. Свети Василий Велики изнесе проповед за Свети Гордий, споменавайки, че някои от присъстващите са били свидетели на мъченичеството на светеца.” (Велики Хорологион)

Светата ни майка Женевьев от Париж (ок. 502 г.)

Тя е родена близо до Париж в семейство на заможни земевладелци. Когато е била на около десет години, Свети Германиус от Оксер (31 юли), преминавайки през региона по пътя си към Британия, разпознал специално божествено предназначение за нея и казал на родителите ѝ, че тя е избрана за спасението на мнозина. „Той я попитал същия ден и рано на следващия дали би се посветила на святото девство за Христа и и в двата случая тя отговорила, че това е най-съкровеното й желание. Тогава той я благословил и й дал медна монета с изобразен кръст, която да носи на врата си, като й казал никога да не носи злато, сребро или перли, а да издигне ума си над малките красоти на този свят, за да наследи вечни и небесни украшения.“ (Синаксарион)

Манастирите били непознати по онова време в Галия, затова Женевьов живяла като отшелница, в килия в собствения си дом, първо с родителите си, а след смъртта им – с кръстницата си в Париж. Тя се посветила на бедните, раздавайки всичко, което попадало в ръцете й, с изключение на малкото, което й било необходимо, за да се храни с хляб и боб. (Когато навърши петдесет години, епископите й заповядаха да добави към храната си малко риба и мляко). Тя спазваше Великия пост от Богоявление до Великден, като през това време никога не излизаше от дома си. Никога не се страхуваше да изобличи властниците за потисничеството им над слабите и бедните и така си спечели много влиятелни врагове; но любовта на народа към нея и подкрепата на Църквата я предпазиха от преследване.

Станало й обичай да ходи в църквата в неделя в шествие със своето домакинство и много благочестиви миряни. Веднъж свещта, носена в предната част на шествието (все още било тъмно), угаснала по време на буря. Светецата поиска свещта и, когато я взе в ръка, тя се запали отново и остана запалена, докато стигнаха до църквата. На няколко други пъти свещи се запалваха спонтанно в ръката ѝ; поради тази причина иконата ѝ я изобразява, държаща свещ.

Тя пътувала из цяла Галия (днешна Франция) по църковни дела, като била посрещана с всички почести, които обикновено се оказват на епископ. Няколко пъти спасявала град Париж от нападенията на варварски племена чрез молитвите си, като умолявала варварските вождове, а веднъж и като организирала конвой, който да донесе зърно на обсадения град.

Света Женевьев починала в мир на осемдесетгодишна възраст. През вековете оттогава тя е показвала своята свята закрила над град Париж безброй пъти, а мощите ѝ в църквата „Света Женевьев“ са извършили безброй изцеления. Нейните мощи многократно са били носени в огромни шествия по време на войни, епидемии или други национални изпитания. Тези мощи са били почти изцяло изгорени и хвърлени в река Сена от безбожните революционери през 1793 г., но, както заключава Синаксарионът, „тези, които продължават да призовават Света Женевьев с вяра, откриват, че тя е жива и здрава“.