1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Света мъченица Татяна (ок. 230)

Тя била дъщеря на богат римски консул. Станала дякониса в Рим и била арестувана като християнка по времето на Александър Северин. Пред съда тя безстрашно изповядала Христос, а когато я завели в храма, за да я принудят да принесе жертва, тя съборила идолите със силата на молитвата си. Тогава войниците я хванали и я подложили на много унижения и мъчения, като накрая я хвърлили в разпалена пещ. Когато това не й навредило, я хвърлили на дивите зверове, но те отказали да й сторят зло. Накрая тя била обезглавена и така спечелила короната си.

Почитаемият Бенедикт Бископ, абат на Уиърмут (689-690)

Той произхождал от благородно семейство от Нортумбрия в Британия и през 653 г. приел монашески обет в Лерин, Галия. През 669 г. бил назначен за абат на манастира „Свети Петър и Павел“ в Кентърбъри. През 671 г. заминал за Рим, за да се обучи в монашеската практика според Устава на Свети Бенедикт (от Нурсия). Връщайки се в Нортумбрия, той основава два нови манастира, първите, които следват Устава на Свети Бенедикт на Британските острови. През 678-679 г. той отново заминава за Рим, като този път довежда със себе си главния певец на Свети Петър, който учи монасите от манастирите на Свети Бенедикт на песнопенията и литургичните практики, използвани в Рим.

Под ръководството на светия абат тези манастири се превърнаха в процъфтяващи центрове на християнското богослужение, науката и изкуството. Почитаемият Беда (26 май) беше един от неговите ученици. Свети Бенедикт почина в мир през 689 или 690 г., след като значително укрепи Църквата и християнската вяра в Британия.