2 Коринтяни 12.20-13.2 (Апостол)

20Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии, 21да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.

1Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума". 2Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;

Марк 4.24-34 (Евангелие)

24И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате. 25Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има. 26И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, 27и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. 28Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; 29а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. 30И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? 31То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; 32а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни. 33И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. 34И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Полагането на пояса на Пресветата Богородица (395-408? 886- 912?)

При Успение на Пресветата Богородица, нейният пояс преминава във владение на апостол Тома и след различни премествания стига до Кападокия. По-късно е пренесен оттам в Константинопол, където е съхраняван в запечатан ковчег в църквата на Богородица в Блачернае, по времето на император Аркадий (395-408). Скринчето не е било отваряно до времето на император Лъв Мъдри (886–912), когато императрица Зоя, която била болна, имала видение, в което й било казано да й бъде поставен пояса. Императорът получил благословията на патриарха, поясът е бил поставен върху императрицата и тя веднага се е излекувала. Някои разкази твърдят, че днешният празник чества принасянето на пояса в Константинопол; други – че той възпоменава чудотворното изцеление на императрицата.

Свещеномъченик Киприан, епископ на Картаген (258)

Роден е около 190 г. от езически родители в Северна Африка. Преди кръщението си се е отличавал в Картаген като учител по философия и реторика. Повярвал е в Христа и е бил кръстен в ранна възраст; веднага щом станал християнин, той се отказал от престижната си длъжност , продава многобройните си притежания и раздава цялото си богатство на бедните. През 247 г. е ръкоположен за презвитер, а през 248 г. – за епископ на Картаген. Известен е с кротостта си и бащинската грижа за паството си, съчетани с твърда опозиция срещу еретиците. Обширните му писания и до днес служат за ръководство на Църквата.

Заради изповядването си на Христос той е бил обезглавен по времето на император Валериан на 14 септември; тъй като това е датата на Въздигането на Кръста, неговият празник се чества днес. В момента на екзекуцията си той е оставил двадесет и пет златни монети (огромна сума) на палача, който го е обезглавил.

Св. Геннадий, патриарх на Константинопол (471)

Той е бил известен с кротостта си и аскетичния си начин на живот. Не е ръкополагал никого, който не е знаел Псалтира наизуст. Той е председателствал местен събор, на който симонията в Църквата е била анатемосана. Още приживе е вършил чудеса, а времето на смъртта му му е било съобщено във видение. Известният манастир Студион е построен по негово време, с неговото благословение. Починал е в мир.

- --

Свети Айдан от Линдисфарн (651)

Около 635 г. сл. Хр. Свети Освалд (5 август), крал на Нортумбрия, се обърна към монасите от манастира Иона с молба да изпратят мисионери в неговото предимно езическо кралство. (По-ранна мисия беше приключила със смъртта на Свети Едвин през 633 г.) Отците на манастира избраха Свети Айдан и го ръкоположиха за епископ. Той основал манастир (и своята епископска катедра) на остров Линдисфарн и предприел мисионерски пътувания, винаги пеша, из цялото кралство, като крал Освалд често го придружавал и му служел като преводач. Той живее в голяма бедност, като използва всички дарове, които получава, за милостиня за бедните или за откупване на пленници и роби. Той е духовен отец на Св. Хилда (17 ноември) и основава първите женски манастири в Нортумбрия. Почива в мир през 651 г. и е погребан в Линдисфарн.

Забележка: Нортумбрия е англосаксонско кралство, намиращо се на територията на днешна Североизточна Англия и Южна Шотландия.