2 Коринтяни 8.16-9.5 (Апостол)

16Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас: 17наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас. 18С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, 19и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие, 20като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи; 21защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците. 22Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас. 23Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова. 24И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.

1А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша, 2защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина. 3А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени, 4та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност. 5Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.

Марк 3.13-19 (Евангелие)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Свещеномъченик Евтихий (I в.)

Той беше ученик и приятел на Свети Йоан Богослов, работеше с апостол Павел и сам е наричан апостол, въпреки че не е един от Седемдесетте. Той пътуваше много в служението на Евангелието на Христос, претърпявайки много затваряния и мъчения. Умря в Себастия, мястото на своето раждане. Прологът казва, че е бил обезглавен, а Великият Хорологион – че е почивал в мир „в дълбока старост“.

Новият свещеномъченик Космас от Етолия, равен на апостолите (1779)

Този неотдавна канонизиран равен на апостолите е роден в Мега Дендрон (Голямото дърво) в Етолия. Станал е монах на Атон, където е живял и се е молил в продължение на много години. Но той бил разтревожен от невежеството по отношение на Евангелието, което обхванало много от православните хора, живеещи под потисничеството на османските турци. Той отишъл в Константинопол, където изучавал реториката и получил благословията на патриарх Серафим II да проповядва Евангелието. Пътувал из Гърция, Македония, Сърбия и Албания, проповядвайки във всеки град, който посещавал. Често не само гърци, но и много мюсюлмани идваха да го слушат, толкова голяма беше репутацията му за святост. Въпреки че винаги търсеше благословията на местния епископ и местния турски управител, преди да проповядва в даден район, силните му осъждания на нечестните търговски практики предизвикаха враждата на православните християнски и еврейски търговци, които го обвиниха лъжливо пред властите. Той беше удушен от турците и хвърлен в река в Албания, но неговите чудотворни мощи бяха запазени. Почина на възраст от шестдесет и пет години.

Пренасяне на мощите на Св. Петър, митрополит на Киев (1479)

Вижте 21 декември за неговия живот.