2 Коринтяни 7.10-16 (Апостол)

10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт. 11Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело. 12И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога. 13Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му, 14и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска; 15и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет. 16И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.

Марк 2.18-22 (Евангелие)

18Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят? 19Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят; 20но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. 21Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно. 22Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.

Светият пророк Самуил (XI в. пр. Хр.)

Той беше последният от съдиите на Израил и беше назначен от Бога да помаже първите двама царе на Израил, Саул и Давид. Прочетете книгата 1 Царе от Стария Завет, за да научите STORYта му. Мнозина вярват, че той е авторът на книгите Съдии, Рут и първите 24 глави от 1 Царе.

- --

Свещеномъченик Филип, епископ на Ираклион, и съучастниците му (II в.)

Той служил в Тракия по времето на гоненията на Диоклетиан. Когато езичниците се канели да изгорят християнска църква, той излязъл напред и им казал: „ Мислите ли, че Бог е затворен в стени? Той живее в сърцата на хората.“ Църквата беше изгорена, а цялото й духовенство беше отведено в Едрене, където след дълго затворничество и мъчения те бяха удавени в река Марица. Светият епископ Филип, неговият свещеник Северин, неговият дякон Хермес и тридесет и осем други християни получиха всички венеца на мъчениците.