Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

2 Коринтяни 4.13-18 (Апостол)

13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия. 16Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява. 17Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава, 18като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Тихон)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Матей 24.27-33, 42-51 (Евангелие)

27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; 28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. 29И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; 30тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; 31и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. 32От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 33тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата. 42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. 43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. 45А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? 46Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; 47истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот. 48Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, - 49па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, - 50господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, 51и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Матей 5.14-19 (Евангелие, Св. Тихон)

14Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

Св. Максим Изповедник (662)

Той произхождаше от благородно семейство в Константинопол и стана личен секретар на император Ираклий и на внука му Констанс. Но когато монотелитската ерес (че Христос притежава една божествена воля, а не божествена и човешка воля) се наложи в императорския двор, светецът не можа да понесе да бъде заобиколен от тази заблуда и напусна двора, за да се оттегли в манастира в Хрисополис, където с времето стана игумен. От манастира той продължи да говори и да пише в защита на православната вяра. Император Констанс му заповяда или да приеме монотелитското учение, или да престане да говори срещу него, но св. Максим не направи нито едното, нито другото. Заради това му изтръгнаха езика, отрязаха дясната ръка и го изпратиха в изгнание, където той почива в мир през 662 г. Той се почита и на 21 януари; вижте този ден за малко по-пълно описание.

Св. Тихон от Задонск (1783)

Той е един от най-обичаните светци на руския народ. Роден е в много бедно семейство в Новгородска област и е получил кръщелното име Тимотей. Постъпил е в семинарията в Новгород, където се е отличил, а по-късно е преподавал гръцки и други предмети. На тридесет и четири години е приет за монах, като е получил монашеското име Тихон. След като аскетизмът и мъдростта му стават известни, той бързо придобива авторитет в Църквата и през 1761 г. е ръкоположен за епископ. През 1763 г. е посветен за епископ на Воронеж. След като служи като епископ около седем години, той се оттегля в манастира в Задонск, където прекарва остатъка от живота си. Посвещава „пенсионирането“ си на молитва и писане на книги, създавайки огромна колекция от писания, които му спечелват името „руският Златоуст“. Почива в мир през 1783 г. на възраст от петдесет и девет години. След смъртта му се случват много чудеса и скоро е обявен за светец от народа. Когато тялото му е ексхумирано през 1845 г. (повече от шестдесет години по-късно), за да се направи място за нова църква в Задонск, мощите му са намерени цели и нетленни; дори одеждите му са били непокътнати. Той е официално прославен през 1863 г.; около триста хиляди поклонници присъстват на прославянето му.

-- -

Свети мъченик Иполит от Рим и 18 мъченици с него (258)

Той бил езическият тъмничар, който пазел св. Лаврентий (виж 10 август); виждайки святостта на своя затворник и чудесата, които той извършвал, Хиполитус се убедил в истината на вярата и станал християнин. Когато св. Лаврентий го кръстил, му било дадено видение за небето и той казал: „Виждам невинни души в голяма радост.“ “ Той взе Лаврентий в дома си и цялото му домакинство беше кръстено, общо деветнадесет души.

Когато свети Лаврентий беше мъченик, Хиполитус взе тялото му през нощта и го погреба. Той беше разкрит и изведен пред император Валериан на третия ден след смъртта на Лаврентий. Въпреки жестоките побои той не се отрече от вярата си. Императорът заповяда да го съблекат и да го обесят, но, стоящ гол пред императора, Хиполитус каза: „Ти не си ме съблякъл, а си започнал да ме обличаш.“ Въпреки всички мъчения нито Хиполитус, нито някой от домакинството му се отрече от Христос. Всички от домакинството му бяха убити, един по един, пред Хиполитус. Накрая самият Хиполитус беше вързан зад див кон и влачен до смърт.

Светата ни майка императрица Ирина (Ксения в монашеството) (XII в.)

Тя беше благочестивата съпруга на император Йоан II Комнин (управлявал 1118-1143 г.), но се оттеглила в монашески живот. Тя основала манастира „Пантократор“ в Константинопол.