2 Коринтяни 2.14-3.3 (Апостол)

14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: 16на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това? 17Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.

1Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? 2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци; 3вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.

Матей 23.23-28 (Евангелие)

23Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 24Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! 25Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. 26Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. 27Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; 28тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

Светите мъченици архидякон Лаврентий, папа Сикст и други с тях (258)

„Този светец, роден в Испания, беше архидякон на Римската църква, грижеше се за свещените съдове на Църквата и раздаваше пари на нуждаещите се. Около 257 г. Валериан започна жестоко преследване срещу християните. На папа Сикст, който беше от Атина, беше заповядано да се поклони на идолите, но той отказа; преди да бъде мъченик чрез обезглавяване, той поверил на Лаврентий всички свещени съдове на Църквата. Когато Лаврентий бил арестуван и доведен пред префекта, той бил разпитван относно съкровищата на Църквата; той помолил за три дни, за да ги подготви. Тогава той събрал всички бедни и нуждаещи се, представил ги на префекта и казал: „Ето съкровищата на Църквата.“ Префектът се разгневи от това и заповяда Лаврентий да бъде измъчван, след това бичуван със скорпиони (бич, снабден с остри железни зъбци — сравни 2 Лет. 10:11), а след това прострян върху разпалена желязна решетка. Но смелият борец на Христос издържа без да стене. След като беше изгорен от едната страна, той каза: „Тялото ми е готово от едната страна; обърнете ме от другата.“ И когато това се случи, мъченикът каза на тираните: „Плътта ми вече е добре изпечена, можете да я опитате.“ И когато каза това и се помоли за своите убийци в подражание на Христос, той предаде духа си на 10 август 258 г.“ (Велики Хорологион). Иконата му го показва прострян върху решетката.