Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

1 Коринтяни 3.9-17 (Апостол)

9Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание. 10По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида. 11Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. 12Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, - 13на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. 14И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. 15А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън. 16Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? 17Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.

1 Коринтяни 1.18-24 (Апостол, Кръст)

18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. 19Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". 20Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? 21Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. 22Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, 23а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, 24пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;

Евреи 11.33-12.2 (Апостол, Мъченици)

33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Матей 14.22-34 (Евангелие)

22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. 23И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. 24А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. 25И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. 26А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. 27Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 28Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. 29А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; 30но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! 31Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? 32И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. 33А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! 34И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Йоан 19.6-11, 13-20, 25-28, 30-35 (Евангелие, Кръст)

6А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. 7Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. 8Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. 10Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 13Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата. 14Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса. 19А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 30А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. 32Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

Матей 10.32-36, 11.1 (Евангелие, Мъченици)

32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; 33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. 34Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 35защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 36И врагове на човека са неговите домашни.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Евреи 2.11-18 (Апостол, При благославянето на водите)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Йоан 5.1-4 (Евангелие, При благославянето на водите)

1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора; 3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Литургия на Свещеното Дърво на Животворящия Кръст Господен (1164)

Първият от трите „Празници на Спасителя“ през август. Начало на Успениепостния пост.

Процесията е установена по времето на император Мануил Палеолог. В Константинопол дървото от Кръста е изнасяно от императорската съкровищница на 31 юли и поставяно на олтара на Великата църква, където остава до празника Успение, като всеки ден се носи в процесия за поклонение от народа.

Светите седем макавеи, майка им Соломония и учителят им Елеазар (168 г. пр. Хр.)

STORYта на Макавеите и тяхната героична борба за освобождаване на еврейския народ от безбожното управление на Антиох Епифан е разказана в книгите на Макавеите от Стария Завет. (Ако вашата Библия не съдържа тези книги, намерете си такава, която ги съдържа!) Злият цар някога заповяда на всички евреи да ядат свинско месо, в нарушение на Мойсеевия закон. Седемте благочестиви младежи, заедно с учителя си Елеазар и майка си Соломония, бяха арестувани и, когато всички те отказаха да нарушат Закона, бяха подложени на най-жестоките мъчения. Елеазар умря пръв, изгорен на клада, а след него всеки от младежите, от най-големия до най-малкия. Всички останаха твърди във вярата си до края. Когато Соломония видя най-малкия си син, още момче, хванат, за да бъде изгорен, тя се хвърли в огъня, поверявайки душата си на Бога. Това се случи през 168 г. пр. Хр.

Свети Николай, просветител на Япония (1912)

Роден в Русия през 1836 г., той стана един от великите православни мисионери на съвременността. Още като момче решил да стане мисионер в Далечния Изток. С съвета и благословията на епископ Инокентий Сибирски и Аляски, през 1861 г. заминал за Япония и се присъединил към малка руска мисия там. Въпреки че официалната цел на мисията е била да обслужва руската консулска общност, генералният консул, който поканил йеромонах Николай, се надявал да донесе светлината на православната вяра и на японския народ. Осъзнавайки, че може да се надява да обърне японците към християнството само ако се разбират добре помежду си, отец Николай се потапя в изучаването на японската мисъл, култура и език. През целия си живот той превежда по-голямата част от Библията и повечето православни богослужения на японски и започва да владее езика свободно. Среща голяма съпротива: проповядването на християнското учение е официално забранено в Япония, а веднъж един самурай се приближава към него с думите: „Чужденците трябва да умрат!“ Точно този самурай по-късно става първият му японски свещеник. През 1880 г. той е повишен в епископ на Япония. По време на Руско-японската война той остава в Япония и работи успешно за преодоляване на националистическите размирици, които биха могли да навредят или да унищожат Църквата в Япония. Той насърчава всички свои японски верни да се молят за японските въоръжени сили, макар че обяснява, че като руснак не може да го направи, и се изключва от всички публични служби за времето на войната. Изпраща рускоговорящи японски свещеници в лагерите за военнопленници, за да служат на руските военнопленници. Към момента на своето почиване през 1912 г., след четиридесет години в Япония, Св. Николай остави една катедрала, осем църкви, повече от 400 параклиса и молитвени домове, 34 свещеници, 8 дякони, 115 миряни-катехисти и 34 110 православни вярващи. Църквата в Япония днес е автономна православна църква под егидата на Московската патриаршия.