1 Коринтяни 1.1-9 (Апостол)

1Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен - 2на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас - 3благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. 4Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат; 5защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание, 6според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство, 7тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа, 8Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа. 9Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.

Матей 13.24-30 (Евангелие)

24Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; 25и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; 26а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. 27И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? 28А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? 29Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; 30оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

Нашият Свети Отец Сисой Велики от Египет (429)

Един от най-великите отци на пустинята, той живял в аскеза в Скит в Египет. След смъртта на Свети Антоний Велики, авва Сисой станал отшелник в пещерата на Антоний, казвайки: „Така в пещерата на лъв, лисица си прави жилище.“ Още приживе той бил дарен с благодатта да лекува болни, да прогонва нечисти духове и дори да възкресява мъртви.

Когато смъртта му наближавала след дълъг живот в пустинята, братята му се събрали около него. Лицето му започнало да свети и той казал: „Вижте, авва Антоний е тук!“ После: „Вижте, хорът на пророците е тук!“ Виждайки, че сякаш говори с някого, братята му го попитали кой е. Той отговорил: „Ангелите са тук и аз ги моля за време да се покая.“ Смаяни, те го попитали за какво има да се покае, на което той отговорил: „Братя, не знам дали изобщо съм започнал да се покайвам.“ Накрая лицето му станало светло като слънцето и той казал: „Вижте, Господ е тук и казва: „Донесете ми пустинния съд.“ С това той предал душата си на Бога и цялото му жилище се изпълнило със светлина и сладък аромат.

Някои от неговите учения, както са разказани в Пролога: „Свети Сисой учеше монасите си: „Когато човек е изкушен, той трябва да се предаде на Божията воля и да признае, че изкушението го сполетява заради греховете му. Ако се случи нещо добро, той трябва да признае, че то се случва по Божието провидение.“ Един монах го попита: „Как мога да угодя на Бога и да се спася?“ Светецът отговори: „Ако желаеш да угодиш на Бога, отдръпни се от света, отдели се от земята, остави творението настрана и се приближи до Създателя, съедини се с Бога с молитви и сълзи и ще намериш покой в този свят и в следващия.“ Един монах попита Сисой: „Как мога да придобия смирение?“ Светецът отговори: „Когато човек се научи да смята всеки човек за по-добър от себе си, той по този начин придобива смирение.“ Амон се оплакал на Сисой, че не може да запомни мъдрите поговорки, които е прочел, за да може да ги цитира в разговор с другите. Светецът отговорил: „Не е необходимо. Необходимото е да се придобие чистота на ума и да се говори от тази чистота, като се уповава на Бога.“

Свети мъченици Марин и Марта и онези с тях (269)

Марин и Марта били богати перси; но те продали всичките си стоки и пътували до Рим със синовете си Аудифакс, Авакум, Валентин и Кирин, за да се поклонят пред светите мощи на апостолите и мъчениците. Когато император Клавдий ги попитал защо са дошли толкова далеч, на такава цена, за да търсят мъртвите в Рим, те отговорили: „Ние сме слуги Христови и сме дошли да се поклоним на светите апостоли, чиито безсмъртни души са живи с Бога, за да бъдат те наши ходатаи пред Христос, нашия Бог.“ Всички те били осъдени на разпит и на смърт, ако не се отрекат от Христос. Валентин, който бил свещеник, бил предаден на генерал на име Астерий. Когато Валентин излекувал дъщерята на Астерий, която била сляпа от две години, Астерий и цялото му семейство приели Христос и били кръстени от Валентин. Всички те, заедно с Марин, Марта и семейството им, претърпели мъчения и смърт в името на Христос.