29 Юли 2004
Четвъртък от 9-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченик Калиник Гангрски
Свети мъченик Калиникос от Гангра в Мала Азия (ок. 250 г.)
Света мъченица Серафима (II в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 14.6-19 (Апостол)

6А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? 7И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла? 8Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? 9Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. 10Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. 11Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. 12Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. 13Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. 14Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. 15И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум. 16Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? 17Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. 18Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; 19но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.

Матей 20.17-28 (Евангелие)

17И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече: 18ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; 19и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне. 20Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. 21А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. 22Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. 23И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец. 24И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя. 25А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, 26между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 27и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, 28както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Жития на светиите

Свети мъченик Калиникос от Гангра в Мала Азия (ок. 250 г.)

Той е роден в Киликия в благочестиво семейство. Той е оставил всички земни блага и е посветил живота си на проповядването на Евангелието на Христос, за което е бил арестуван в Анкира от управителя Сацердос. Когато му е било заповядано да се поклони на идолите или да понесе мъчения, Калиникус е отговорил: „ Всяко мъчение за моя Бог ми е толкова приятно, колкото хлябът за гладния човек.“ След жестоки мъчения управителят го обува в обувки, в които са забити нагоре с главата пирони, и го кара да върви пеша до град Гангра. (Управителят се страхувал да го задържи в Анкира, тъй като много хора се обръщали към Христос чрез примера на светеца.) По пътя, когато войниците ожадняли, Калиникус се помолил на Бога и извадил вода от скала. В Гангра той бил хвърлен жив в пещ. Когато огънят угаснал, мъртвото му тяло било намерено напълно невредимо.

Света мъченица Серафима (II в.)

Тя била девица от Антиохия, която живеела (вероятно като робиня) в дома на Сабина, съпругата на един сенатор. Когато Серафима довела съпругата на сенатора към вярата в Христос, управителят я повикал пред себе си. Тъй като тя останала твърда във вярата си, той я хвърлил в затвора и изпратил през нощта няколко млади мъже в килията й, за да я осквернят. Когато те пристигнали, тя се молела на Бога и пред тях се явил ангел Господен, облечен в светлина и носещ меч; и младежите паднаха в безсъзнание. Накрая Серафима получи своята мъченическа корона, когато беше обезглавена по заповед на управителя. Сабина, съпругата на сенатора, се възстанови и погреба тялото ѝ, от което извираше лечебна смирна. Това се случи по времето на царуването на Адриан.