1 Коринтяни 7.35-8.7 (Апостол)

35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. 36Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват. 37Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави. 39Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. 40Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

1Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава. 2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. 3Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. 4- Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. 5Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), - 6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. 7- Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

Матей 15.29-31 (Евангелие)

29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. 30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, 31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.

Свещеномъченик Атеноген, епископ на Себасте, и десетте му ученици (311)

„По времето на Диоклетиан в Себасте пристигна жесток гонител на християните на име Филомарх. Той арестува и уби много християни в града. Когато видя Атеноген и учениците му, той каза на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загинат като другите християни. Атеноген отговорил: „О, мъчител, онези, които описваш като загинали, не са загинали, а са в небето и се веселят с ангелите!“ Настъпил трогателен момент, когато елен, който бил хранен на ръка от състрадателния Атеноген, се затичал към него и, като го видял в такова бедствено положение, проронил сълзи. Дивите животни от хълмовете проявявали повече милост към мъчениците, отколкото езичниците! След жестоки мъчения, по време на които ангел Божий ги утеши, всички бяха обезглавени, първо свещениците и съработниците на Атеноген, а след това и самият Атеноген, и отидоха в небесния си дом през 311 г.“ (Пролог)

„Великият Хорологион“ добавя: „ Днес се почита и втори мъченик Атеноген, споменат от св. Василий… казва се, че когато този Атеноген се приближил към огъня, в който трябвало да умре мъченическа смърт, той пеел химна „О, радостна светлина“ в хвала на Светата Троица.“ Това е един от начините, по които знаем, че вечерният химн „Радостна светлина“ е бил в употреба още преди времето на св. Василий Велики.