Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Мъченик Теодот Анкирски (303)

Таен християнин, живеещ в Анкира, той събирал телата на мъчениците и ги погребвал с почести: именно той погребал светите мощи на Девата мъченица Текуза и нейните седем спътници (8 май). Когато бил открит от езическите власти, те го хванали, измъчвали и накрая го обезглавили.

свещеномъченик Марцелин, папа Римски (304 г.)

„Когато император Диоклециан го повикал и го заплашил с мъчения, той принесъл жертва на идоли и затова бил възнаграден от императора със скъпа дреха. Но Марцелин се разкаял горчиво и започнал да плаче денем и нощем за отхвърлянето си на Христос, както и апостол Петър преди него. По това време в Кампания се състоял епископски събор и папата се облякъл във вретище, поръсил главата си с пепел и, отивайки пред събора, изповядал греха си и ги помолил да го съдят. Отците казали: „Нека се съди сам.“ Тогава той казал: „Снемам се от свещеническия сан, за който не съм достоен; и освен това, нека тялото ми не бъде погребано след смъртта ми, а нека бъде хвърлено на кучетата.“ След като каза това, той произнесе проклятие върху всеки, който се осмели да го погребе. След това отишъл при император Диоклециан и, хвърляйки скъпоценната дреха пред него, изповядал вярата си в Христос и проклел идолите. Разгневеният император заповядал да бъде измъчван и убит извън града, заедно с трима други мъже: Клавдий, Кирин и Антонин. Телата на тези трима били погребани веднага, но тялото на папата лежало там тридесет и шест дни. Тогава Свети Петър се явил на Марцел, новия папа, и му казал да погребе тялото на Марцелин, казвайки: „Който се смири, ще бъде въздигнат.“ (Пролог)

Свети Даниил от Скит в Египет (V в.)

Той бил ученик на Свети Арсений Велики и игумен на Скита в Египет (монашеската система, известна като „Скит“, носи името си от Скита). Живял е в общински монашески живот в продължение на четиридесет години, след което през 420 г. се оттегля в пустинята, където остава до смъртта си.

От Пролога: „Светецът има много чувствителна съвест. Това, което обикновените хора могат да сметнат за малък грях, светецът вижда като голямо престъпление. За авва Даниил се казва, че разбойници го нападнали три пъти и го отвели в планините. Два пъти бил спасен, но третия път, опитвайки се да избяга, ударил един от тях с камък и го убил, а след това успял да избяга. Това убийство лежало върху съвестта му като оловна тежест. В недоумение какво да прави, той отишъл при Тимотей, патриарха на Александрия, и поискал съвета му. Патриархът го успокоил и го освободил от всяко покаяние. Но съвестта му продължила да го гризе и той отишъл в Рим, при папата. Папата му дал същия отговор като патриарха. Все още недоволен, Даниил посетил останалите патриарси един след друг; отишъл в Константинопол, Антиохия и Йерусалим, изповядал се пред всеки от тях и поискал съвет. Но не могъл да намери мир. Затова се върнал у дома в Александрия и се обявил пред властите за убиец, след което бил хвърлен в затвора. На процеса си пред управителя Даниил разказал как...“ Всичко се беше случило и се молеше и той да бъде убит, за да бъде душата му спасена от вечния огън. Управителят се удиви на всичко това и му каза: „Върви си, отче, и се моли на Бога за мен, дори и да убиеш още седем!“ Все още недоволен от това, Даниил реши да вземе един прокажен в килията си и да се грижи за него, докато умре, а след това да намери друг. Той направи както беше решил и по този начин донесе мир на съвестта си.“