Юда 1-10 (Вечерня)

1Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа: 2милост вам и мир и любов да изобилва. 3Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. 4Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа. 5Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха; 6ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден. 7Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, - 8също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта. 9А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани. 10А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.

Юда 11-16 (Вечерня)

11Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево. 12Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени, 13свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен. 14За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели, 15за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници. 16Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели.

Юда 17-25 (Вечерня)

17Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; 18те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. 19Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни - и нямат дух. 20А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий, 21запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот; 22и към едни бивайте милостиви с разсъждение, 23а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта. 24А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, - 25на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Римляни 3.28-4.3 (Апостол)

28И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона. 29Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците; 30защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата. 31И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.

1И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът? 2Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. 3Защото, какво казва Писанието? - ";Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".

Юда 1-10 (Апостол, Св. Юда)

1Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа: 2милост вам и мир и любов да изобилва. 3Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. 4Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа. 5Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха; 6ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден. 7Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, - 8също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта. 9А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани. 10А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.

Матей 7.24-8.4 (Евангелие)

24И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; 25и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък. 26А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; 27и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. 28И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му, 29защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).

1А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ. 2И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. 3Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата. 4И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

Йоан 14.21-24 (Евангелие, Св. Юда)

21Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам. 22Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света? 23Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. 24Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.

Свети апостол Юда, брат Господен (80)

Той беше един от дванадесетте и сродник на Господа по плът (виж Лука 6:16, Деяния 1:13; според светото Предание, Йосиф Дърводелецът, преди да овдовее, имал четирима сина от жена си Саломея: Яков, Осия, Симон и Юда). Като апостол, Свети Юда проповядвал в Месопотамия, Арабия и Сирия и загинал мъченически в Бейрут. Той е автор на новозаветното послание, носещо неговото име. Името му („Юда“ на гръцки, от „Юда“ на еврейски) означава „хвала“.

Свети отец Паисий Велики Египетски (400)

Той е роден в Египет около 300 г. След като получава видение насън, майка му го посветява на Бога като монах и той става ученик на авва Памбо (18 юли), когато е едва дете. Той е съученик на Свети Йоан Джудже (9 ноември), който по-късно написва житието му. Паисий се отличава в аскетичния труд и получава много откровения. Веднъж му се явява пророк Йеремия, когото той особено почита. Друг път самият Господ му се явява с двама ангели и позволява на Паисий да измие краката Му. Той получава специален дар да може да живее без храна: често гладува две седмици, а веднъж, според Свети Йоан Джудже, седемдесет дни. Той претърпява ужасни борби с демоните, които понякога му се явяват в ужасни форми, а понякога като ангели на светлината. Веднъж го питат коя добродетел е най-висшата от всички и той отговаря: „Тази, която се върши тайно“. Той почина в мир в дълбока старост. Мощите му все още могат да бъдат почитани в манастира Амба Бишой във Вади Натрун в Египет, където те все още извършват изцеления и други чудеса.

Св. преподобни Паисий Хилендарски (1773)

Свети Паисий Хилендарски (светско име Петър) е роден около 1722 г. в Банско. През 1745 г. постъпва в Хилендарския манастир на Света Гора (Атон), където прекарва по-голямата част от живота си. Воден от пламенна любов към българския народ и загриженост за неговото бъдеще, Паисий написва История славянобългарска (1762) - епохално произведение, призоваващо българите да познават и пазят своя език, история и национална идентичност.

С думите си той пробужда националното самосъзнание и поставя началото на Българското възраждане. Историята му е преписвана многократно и разпространявана из цялата българска земя. Св. Паисий почива около 1773 г. Канонизиран е от Българската православна църква през 1962 г.