Деяния 10.21-33 (Апостол)

21Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли? 22А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи. 23Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него. 24На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели. 25Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони. 26А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек! 27И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани. 28И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист. 29Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене? 30Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха 31и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога. 32И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори. 33Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.

Йоан 7.1-13 (Евангелие)

1После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият. 2Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри. 3Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш. 4Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света. 5Защото нито братята Му вярваха в Него. 6На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно. 7Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши. 8Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило. 9Това като им каза, остана си в Галилея. 10Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом. 11А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи? 12И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа. 13Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.

Свети отец Никифор Исихаст (XIV в.)

Първоначално е бил римокатолик, но приема православието и живее в аскеза на Света гора като монах. Той е духовен баща на Свети Григорий Палама. Животът му външно е бил без събития и той починал в мир през 14 век. Той оставя следното много кратко описание на пътя на исихаста:

„Събери ума си и го принуди да влезе в сърцето ти и да остане там. Когато умът ти е здраво в сърцето ти, той не трябва да остава празен, а непрестанно да се моли: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!“ И никога не трябва да млъква. Чрез това целият низ от добродетели: любов, радост, мир и другите, ще се вселят във теб, чрез което тогава всяка твоя молба към Бога ще бъде изпълнена.“

Дева-мъченица Пелагия от Тарс в Мала Азия (287 г.)

Тя е родена в Тарс (домът на апостол Павел). Въпреки че родителите ѝ са били видни езичници, тя чува за Христос от християни в този град и сърцето ѝ се изпълва с любов към Спасителя. Император Диоклециан посещава Тарс и по време на престоя му синът и наследник на императора се влюбва в Пелагия и желае да се ожени за нея. За пълно учудване на родителите ѝ, Пелагия отговаря, че вече е обещана на годеника си, Христос Господ. След това бяга от дома на родителите си и отива при светия епископ Лин, който я учи във вярата и я кръщава. След това Пелагия раздава всичките си многобройни притежания, връща се у дома и казва на родителите си, че е кръстена. Синът на императора, отчаян да се ожени за нея, се самоубива. Майката на Пелагия тогава изобличава дъщеря си на императора, който я призовава на съд. Когато Пелагия свободно изповядва непоколебимата си вяра в Христос, императорът я осъжда да бъде изгорена в метален вол, нагрят от огън. Разказ за нейното мъченичество разказва, че влизайки във вола с благодарствени молитви на устни, тя мигновено се разтопила като восък. Епископ Лин, който я бил кръстил, намерил няколко от костите ѝ и ги погребал на хълм близо до Тарс. По време на управлението на император Константин Копроним (741-775) там била построена църква в нейна чест.

Света Моника, майка на блажения Августин (388)

---