Деяния 25.13-19 (Апостол)

13След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. 14И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, 15за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. 16Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. 17И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; 18обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; 19те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.

Йоан 16.23-33 (Евангелие)

23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде. 24Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца. 26Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; 27защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл. 28Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца. 29Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш. 30Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл. 31Отговори им Иисус: сега ли вярвате? 32Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене. 33Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Свещеномъченик Терапонт, епископ на Сарди (259)

Заради смелата си проповед за Христос и обръщането на мнозина към вярата, той бил хванат и измъчван от езичниците. След като го затворили и го изгладнели, преследвачите го вързали за четири стълба и го бичували, докато плътта му не била съблечена от костите му. Но той останал жив и четирите мъртви стълба, за които бил вързан, поникнали във високи, зелени дървета, от които мнозина получили изцеление. Накрая свети Терапонт бил посечен с меч по време на управлението на император Валериан.

Свети мъченици Теодора и Дидим (304)

„По време на царуването на нечестивия император Максимилиан, в Александрия живеела девойка на име Теодора, добре образована и от благороден произход. Тя била изправена пред съда на езичниците заради християнската си вяра. След дълги разпити и мъчения за вярата, князът, нейният мъчител, заповядал да я хвърлят в публичен дом и на войниците да се даде свободен достъп до нея, за да задоволяват плътските си страсти. Теодора се помолила горещо на Бога да я спаси от осквернение и когато се помолила, при нея влязъл войник на име Дидим и ѝ казал, че е слуга Христов. Той я облякъл във войнишките си дрехи, а себе си – в нейната рокля, след което я пуснал и сам останал в публичния дом. Той бил хванат и отведен пред съдията, където признал, че е християнин и е спасил Теодора, и сега е готов да умре за Христос. Той бил осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията. Теодора се затичала към него там и извикала: „Въпреки че ти спаси честта ми, не те помолих да ме спасиш от смърт. Предай мъченическата смърт на...“ „мен!“ Дидим отговорил: „Възлюбена сестро, не пречи на смъртта ми за Христос, нито на измиването на греховете ми в кръвта ми.“ Чувайки този разговор, езичниците осъдили и двамата на смърт, обезглавили ги и изгорили телата им. Те страдали с почести и получили вечни венци на слава в Александрия през 304 г. (Пролог)

Свети Нови Изповедник Йоан Руски (1730)

Той е пленен по време на руска кампания срещу турците през 1711 г. и продаден в робство в Мала Азия. Като роб той се стреми да служи вярно на Бога, като същевременно служи на земния си господар във всичко почтено. Въпреки многото изкушения, предлагани от мюсюлманите да се отрече от вярата си, той остава непоколебим и му е позволено да върши чудеса чрез молитвите си. Почива в мир през 1730 г. Мощите му остават нетленни.

Свети Давид от Гарешджей (VI в.)

„Този Давид е един от тринадесетте грузински отци (7 май). Той е кръстен така на пустинята Гараджели близо до Тифлис, където е живял аскетичен живот. В напреднала възраст Давид решил да посети Светата земя с няколко свои ученици. Той оставил ръководството на манастира на двама старци, Лукиан и Додо, и тръгнал на път. Когато стигнали до хълм, от който се виждал Йерусалим, Давид се разплакал и казал: „Как мога да смея да ходя по стъпките на въплътения Бог с тези грешни крака?“ и казал на учениците си да отидат и да се поклонят на светите места, но самият той взел три камъка и тръгнал да се връща. Но Господ не оставил такова смирение скрито от света и ангел се явил на Илия, патриарха на Йерусалим, и му казал: „Изпрати веднага да повикат стареца, който точно сега се връща в Сирия; той е взел със себе си три камъка и носи със себе си цялата благодат на Светата земя. Един камък е достатъчна благословия за него; нека върне другите два в Йерусалим. Той се нарича авва Давид.“ „Гарешджей.“ Патриархът бързо изпратил мъже да настигнат стареца. Те взели от него два камъка и го пуснали да си върви. Третият камък лежи на гроба му и до днес и притежава чудотворна лечебна сила.“ (Пролог)

Достопочтен Беда (Баеда) (735)

Той прекарва почти целия си живот като монах в Англия и е известен предимно с многобройните си писания. Постъпва в манастира в Уиърмут на седемгодишна възраст, а по-късно се премества (вероятно като един от основателите) в манастира Джароу, където прекарва остатъка от живота си. Ръкоположен е за свещеник на тридесетата си година. В допълнение към многобройните произведения на библейската екзегеза, много популярни през Средновековието, той съставя „Църковна STORY“, която все още е основният източник за STORYта на установяването на християнството на Британските острови. Почива в мир.

Проблем: Беда е живял по времето на неразделената Църква, но е канонизиран на Запад едва през 1899 г., векове след Великата схизма. Вероятно тогава той никога не е бил официално прославян от Православната църква. Дали е той светец на Църквата? Оставяме отговора на по-мъдрите глави.