22 Май 2004
Събота на 6-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Мъченик Василиск, епископ Комански
свещеномъченик Василиск Комански (308 г.)
Праведният Мелхиседек, цар на Салим.
Възпоменание на Втория Вселенски събор (381 г.).

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 20.7-12 (Апостол)

7И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. 8В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи. 9А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв. 10Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него. 11А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува. 12В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.

Йоан 14.10-21 (Евангелие)

10Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. 11Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене. 12Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. 13И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 14Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя. 15Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. 16И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, 17Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. 18Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. 19Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете. 20В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. 21Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.

Жития на светиите

свещеномъченик Василиск Комански (308 г.)

Той бил от Амасия на Черно море и бил племенник на Свети Теодор Тирон (17 февруари). Бил е съмъченик на Евтропий и Клеоник (3 март), но е почетен, защото след като били разпнати на кръст, бил затворен в затвора. Нов управител заменил този, който убил спътниците на Василиск, и Василиск се молил със сълзи да не бъде лишен от мъченическа смърт. Господ Иисус му се явил, обещал, че молитвата му ще бъде чута и му казал да отиде в селото си, за да се сбогува с майка си и братята си. Новият управител, Агрипа, изпратил войници в селото и върнал Василиск при него. По пътя към Амасия много чудеса се случили чрез светеца и мнозина били доведени при Христос. Доведен пред управителя, Василиск отново отказал да се поклони на идолите или да се отрече от Христос: бил обезглавен в Комана и тялото му хвърлено в реката. След екзекуцията на светия светец, Агрипа мигновено полудял и останал такъв, докато не се намазал с кръвта на мъченика, която веднага го изцелила. Убеден от това чудо за истинността на вярата, Агрипа бил кръстен. Всичко това се случило по време на управлението на Диоклециан.

Праведният Мелхиседек, цар на Салим.

Той беше „свещеник на Всевишния Бог“ (Битие 14:18-20), който благослови нашия праотец Авраам и „донесе хляб и вино“, предобразявайки Светата Евхаристия, векове преди Законът да бъде даден на Моисей или Христос да се въплъти. Посланието до евреите (гл. 7) разкрива Мелхиседек, Царят-свещеник, като прототип на Христос.

Възпоменание на Втория Вселенски събор (381 г.).

Съборът е свикан от император Теодосий Велики, главно за да изясни учението на Църквата за Светия Дух. Македоний, епископ на Константинопол, погрешно е учел, че Духът е творение, а не Божествена Личност, „Която заедно с Отца и Сина е почитана и прославена“. Отчасти за да поправи тази грешка, съборът преразглежда и разширява текста на Никейския символ на вярата до вида, който познаваме днес.