Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Деяния 9.32-42 (Апостол)

32Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. 33Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. 34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. 35И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа. 36В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. 37Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. 38А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. 39Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. 40Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. 41Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

Йоан 5.1-15 (Евангелие)

1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора; 3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. 5Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. 6Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? 7Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. 8Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. 9И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. 10Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. 11Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. 12Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? 13Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. 14След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. 15Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

Света Матрона (Сляпата) Московска (1952)

Тя е родена през 1881 г. в бедно семейство в село Себино-Епифаниская (сега Кимовски). Въпреки че е родена сляпа - очите ѝ са без зеници - тя проявява дар на духовна проницателност от ранна възраст и с молитвите си изцелява мнозина, които идват при нея.

На около четиринадесетгодишна възраст тя предприема поклонение до няколко руски свети места. Когато идва в Кронщат, за да получи благословията на Свети Йоан (20 декември), светият свещеник, който никога не я е срещал, извиква „Матрона, ела тук!“ и провъзгласява „Тя ще бъде моята наследница, осмият стълб на Русия“.

На седемнадесетгодишна възраст тя е поразена от парализа и никога повече не може да ходи. До края на живота си тя живее в стая, пълна с икони, където седи с кръстосани крака на леглото си и приема посетители. Тя никога не оплаква слепотата или парализата си; веднъж казва: „Дойде ден, когато Бог отвори очите ми и видях светлината на слънцето, звездите и всичко, което съществува в света: реките, горите, морето и цялото творение.“

През 1925 г. тя се установява в Москва. След смъртта на майка си през 1945 г. тя се мести често, живеейки тайно в домовете на вярващите. Въпреки това тълпи от вярващи намират път към нея за съвет и изцеление. Комунистическите власти, познавайки святото ѝ влияние, многократно се опитват да я арестуват; но тя винаги знае предварително кога ще дойдат и ще бъде преместена на друго тайно място. Тя пости много, рядко спеше и се казва, че челото ѝ е било вдлъбнато от безбройните кръстни знаци, които е правила.

За преследването на Църквата от комунистите тя просто каза, че това се дължи на греховете и липсата на вяра на християните и добави: „Трудни времена са нашата участ, но ние, християните, трябва да изберем Кръста. Христос ни е качил на Своята шейна и ще ни отведе където пожелае.“

Предвидяла деня на смъртта си, тя казала: „Приближете се всички и ми разкажете за вашите проблеми, сякаш съм жива! Ще ви видя, ще ви чуя и ще ви помогна.“ Тя починала в мир на 19 април 1952 г. (2 май по новия календар). Много чудеса се случили на гроба ѝ. През 1998 г. мощите ѝ били пренесени в женския манастир „Покров на Божията майка“, където хиляди православни християни идват да я почитат и, както тя молила, да ѝ донесат своите проблеми и тревоги, сякаш е жива на земята.

Тя е прославена от Руската църква през 1999 г. за местно почитане в Московската епархия.

Свети мъченици Хеспер, съпругата му Зоя и синовете им Кириак и Теодул (II в.)

В началото на втори век езичник на име Катал купил Хеспер, жена му Зоя и синовете им Кириак и Теодул за роби. Всички те били християни и не яли нищо, което е било жертвено на идоли — хвърляли цялата такава храна на кучетата и самите гладували. Когато Катал научил за това, той се разяри и започнал жестоко да ги измъчва, започвайки с децата. Когато никой от тях не могъл да се отклони от изповедта си за Христос, цялото семейство било хвърлено в гореща пещ, където предали душите си на Бога. Телата им останали неизгорени.

Свети цар Борис-Михаил Български (907)

Син на българския хан Пресиан, той е наставен във вярата от Свети Фотий, патриарх Константинополски. През цялото си царуване той се труди да утвърди и разпространи християнската вяра в България. Когато учениците на Свети Кирил и Методий са прогонени от Моравия и идват в България, той им оказва голяма помощ в мисионерската им работа там. Той се оттегля в манастир, оставяйки управлението на страната си в ръцете на сина си Владимир. Но когато научава, че Владимир преследва християните и се опитва да възстанови езичеството, той напуска манастира, грабва меча, сваля сина си, поставя на трона по-малкия си син Симеон и когато се уверява, че страната е отново в християнски ръце, се завръща в манастира, където завършва живота си в мир и благочестие.

Пренасяне на мощите (1072 и 1115) на светите страстотерпци Борис и Глеб, князе на Русия (1015)

За техния живот вижте 24 юли.

Пренос на мощите на Свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски

Главното му честване е на 18 януари.