Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Деяния 16.16-34 (Апостол)

16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. 17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. 18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. 19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. 20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни 21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. 22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; 23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. 24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. 25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. 27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. 29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? 31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. 32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. 33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; 34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

Йоан 9.1-38 (Евангелие)

1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. 2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? 3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. 4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5Докле съм в света, светлина съм на света. 6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, 7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. 8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? 9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. 10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? 11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. 12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. 13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. 14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. 15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. 16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. 17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. 18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал 19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? 20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; 21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. 22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. 23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте. 24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. 25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? 27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? 28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. 30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. 31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. 32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. 33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. 34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. 35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? 36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? 37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. 38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.

Свети наш отец Теодор Освещени (368), ученик на Свети Пахомий Велики

Той е роден и израснал като невярващ, но приема вярата в Христос като млад мъж. Скоро след кръщението си, той чува за Пахомий (память на 15 май) и бяга, за да се присъедини към него в пустинята. Свети Пахомий приема Теодор за монах и заради неговото смирение и послушание, започва да го цени най-много от всички братя. Сестрата на Теодор се присъединява към него в пустинята, като приема живот в женски манастир и става негова игуменка. Когато майка им идва да ги върне от пустинята, тя от своя страна е убедена да остане в женския манастир като монах. Накрая, братът на Теодор, Пафнутий, също идва в манастира и е постриган.

Веднъж епископът на Панополис помолил свети Пахомий да му построи манастир; Пахомий поверил на Теодор да извърши работата. Някои от братята негодували срещу властта, дадена на Теодор, защото той бил по-млад от много от тях; но свети Пахомий казал: „Теодор и аз изпълняваме една и съща служба за Бога; и той има и властта да заповядва като отец.“ Когато свети Пахомий починал, той оставил свети Теодор да бъде духовен отец на манастирите, които той основал, задача, която той вярно изпълнявал до смъртта си в дълбока старост.

Свети Николай Мистик, патриарх Константинополски (930)

Той бил известен с чистотата и строгостта на живота си. Когато император Лъв VI се оженил за четвърти път (трите му предишни съпруги починали), патриархът го изгонил от църквата. Императорът изпратил патриарха в изгнание и одобрил брака му от делегати на римския папа. Когато императорът починал, Николай бил възстановен на патриаршеския престол и свикал събор през 925 г., на който четвъртите бракове били забранени в Църквата при никакви обстоятелства. Той починал мирно.

TITLEта Мистикос е била давана на някои високопоставени членове на Императорския съвет (вероятно защото са се срещали тайно). Патриархът е бил придворен с тази TITLE, преди да се отрече от света и да бъде постриган за монах.

Забележка: От ранни времена Източната и Латинската църква са се различавали във възгледите си за брака. Латинската църква е смятала и все още смята, че бракът се разтрогва със смърт, така че на теория е допустим произволен брой повторни бракове (гледна точка, която император Лъв се е опитал да използва). Източната църква традиционно се е отнасяла неудобно към всеки втори брак - някои от Отците дори наричат повторния брак на вдовици или вдовци „бигамия“. Въпреки това Източната църква толерира повторния брак (дори след развод) като отстъпка за спасението на онези, които не могат да поддържат самотното състояние.

Благословената Муса Девица (V в.)

„Свети Григорий Двоеслов разказва за нея, че е била едва на девет години, когато пресветата Божия Майка ѝ се явила два пъти, заобиколена от девици, окъпани в светлина. Когато Муса изразила желанието си да бъде включена в бляскавата компания на Небесната Царица, Божията Майка ѝ казала, че ще дойде за нея и ще я вземе в рамките на един месец, като ѝ обяснила как трябва да прекара тези тридесет дни. На двадесет и петия ден Муса легнал в леглото си и на тридесетия ден пречистата и свята Майка отново ѝ се явила, като я извикала с тих глас, на което Муса отговорил: „Ето ме, чакам, моя Госпожо! Готов съм!“, и тя издъхнала. Тя преминала от този живот към вечен живот през пети век.“ (Пролог)

Свети Брендан Пътеводителят, абат на Клонферт (ок. 577 г.)

Той е роден около 484 г. в Трали, Кери, Ирландия. Основава няколко манастира в Ирландия, от които главен е Клуен Ферта Бренаинд (на английски Клонферт) в графство Голуей. Неговите мисионерски и пастирски пътувания го отвеждат на пътешествия до шотландските острови и вероятно до Уелс; по този начин по негово време е известен като „Брендън Пътешественикът“. Той почина в мир.

В началото на девети век, латинска сага, Navigatio Brendani („Пътешествието на Брендан“), го превръща в герой на християнско приключение, включващо пътешествия до непознати земи далеч на запад от Ирландия. Разказът предоставя убедителни доказателства, че ирландски пътешественици са посещавали Америка още през VIII век, преди викингите; но дали самият Свети Брендан е правил тези пътешествия, е спорно.