Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
12А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. 13От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. 14А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, 15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. 17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, 18туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: 20идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Той постъпва в монашество още в младостта си и става ученик на Свети Григорий Декаполски (20 ноември). В дните на иконоборческата ерес, той има привилегията да бъде измъчван заедно със своя учител Свети Григорий и Свети Йосиф Химнограф (3 април) заради защитата им на светите икони. Когато Григорий умира, Йоан става игумен на Декаполския манастир в Константинопол. Почива в мир около 820 г.; Свети Йосиф го погребва близо до гроба на Свети Григорий.
Като млад мъж той се преместил в Константинопол, за да работи като занаятчия. След турското завладяване на Константинопол, много християни се отрекли от Христос и приели исляма. Йоан разговарял с много от тях за вярата и ги оспорил за предателството им към Христос. Засрамени и разгневени, някои от тях го арестували, лъжливо твърдейки, че по-рано е приел исляма и след това се е върнал към християнството, което се наказва със смърт според ислямския закон. Той бил измъчван и хвърлен в затвора. Когато бил изведен за нови мъчения в деня на Пасха, Йоан излязъл напред, изпълнен с радост, и пеел „Христос воскресе от мъртвите!“. Към мъчителите си той извикал: „Направете с мен каквото желаете и ме изпратете възможно най-бързо от този преходен живот във вечен живот. Аз съм Христов слуга; следвам Христос и умирам за Христос, за да мога да живея с Него.“ Той бил вързан във вериги и отведен на изгаряне, но когато радостно се втурнал в огъня, мъчителите му го извадили от пламъците и го обезглавили, след което хвърлили главата и тялото му в огъня. Християните успели да съберат няколко от неговите чудотворни мощи и да ги погребат във Великата църква в Константинопол.