Исаия 7.1-14 (6-ти час)

1В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят. 2И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора. 3И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря, 4и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев. 5Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки: 6да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син. 7Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне; 8защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ; 9и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени. 10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: 11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. 12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. 13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? 14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.

Битие 5.32-6.8 (Вечерня)

32Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.

1Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, 2тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше. 3И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години. 4В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци. 5И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; 6и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. 7И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох. 8А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).

Притчи 6.20-7.1 (Вечерня)

20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; 21вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. 22Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: 23защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота, 24за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда. 25Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си, 26защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. 27Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? 28Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? 29Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина. 30Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен; 31хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот. 32Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това: 33бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади, 34защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади, 35няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.

1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)

Мъченик Конон от Исаурия (II в.)

Светият мъченик Конон е живял по времето на светите апостоли; той е роден в селото Бидане в Исаурия, Мала Азия, от родители на име Нестор и Нада. Той е бил научен на вярата и кръстен в Христа от самия архангел Михаил, който, както се казва, го е придружавал до края на живота му. Родителите му го омъжили за езическа девойка на име Анна; но в сватбената им нощ той взел свещ, поставил я под съд и я попитал: „Кое е по-добро, светлината или тъмнината?“ Тя отговорила: „Светлината“, и той й разказал за християнската вяра и радостите на духовния живот. Тя приела Христос и двамата се съгласили да живеят в девственост. Конон продължил да довежда много езичници към Христос, включително и собствените си родители. Съпругата му и двамата му родители починали след няколко години (Нестор като мъченик) и той се посветил изцяло на молитва, пост и съзерцание на Бога. Бил известен като чудотворец и дори злите духове били принудени да му служат.

По време на едно от гоненията Магнус, управителят на Исаурия, хвърли Конон в затвора и го подложи на изтезания, побой и пробождане с ножове. Вярващите събраха част от кръвта му и болните, които бяха помазани с нея, оздравяха. Голяма тълпа от християни, които Конон беше довел към вярата, обгради двореца на управителя, изисквайки освобождаването на Конон, и уплашеният управител го пусна. Той живя още две години в собствения си дом, след което почина в мир.

Свети Марк от Атина (IV в.)

Той се роди в Атина от езически родители, но повярва и се кръсти, и, изоставяйки всичко, живя като отшелник в пустинята отвъд Египет. Той не видя друг човек в продължение на деветдесет и пет години и ние не бихме знаели нищо за живота му, ако монахът Серапион не го беше срещнал. Марк беше на път да напусне този живот и живя само толкова дълго, колкото да разкаже STORYта си на Серапион. Серапион след това го погреба.

Свети Марк Аскетът (5 век)

Свети Марк беше ученик на Свети Йоан Златоуст, който го пострига за монах на четиридесетгодишна възраст. След това той се оттегли в Нитрийската пустиня и живя шестдесет години като отшелник, посвещавайки се на пост, молитва и писане на духовни беседи.

Свети Марк знаел наизуст цялото Свещено Писание. Състраданието му било толкова голямо, че плачел при страданието на всяко Божие създание: веднъж плакал за слепото малко хиено, и то прогледало. Въпреки че живеел сам в пустинята, се казва, че приемал Причастие от ангел.

Светият и учен патриарх Фотий ценил неговите писания най-високо и по едно време имало поговорка: „Продай всичко, което имаш, и купи Марк“. Някои от тези красиви и дълбоки писания могат да се прочетат на английски език в първия том на „Филокалия“.