Исаия 49.6-10 (6-ти час)

6И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища. 7Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят - и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал. 8Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия, 9да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища; 10не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.

Битие 31.3-16 (Вечерня)

3И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе. 4Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък, 5и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене; 6вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви, 7а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло. 8Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени. 9И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене. 10Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна. 11Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме. 12Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе; 13Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе). 14Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си? 15Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро; 16затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.

Притчи 21.3-21 (Вечерня)

3Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва. 4Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях. 5Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия. 6Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта. 7Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата. 8Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави. 9По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща. 10Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му. 11Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание. 12Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие. 13Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят. 14Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост. 15Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло. 16Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците. 17Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее. 18Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния. 19По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена. 20Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява. 21Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.

Свети Йоан Климак (Йоан Лествичник) Синайски (649)

Той е най-известен като автор на „Лествицата на Божественото възкачване“, съкровищница на духовната мъдрост, която се чете изцяло в манастирите през всеки Велики пост. Почита се и в четвъртата неделя на Великия пост.

Не е известно нищо за живота му, преди да влезе в манастира на планината Синай (сега манастир „Света Екатерина“) на шестнадесетгодишна възраст; той остава там до смъртта си на осемдесетгодишна възраст. След като пристига, той прекарва деветнадесет години в строго послушание на своя духовен баща Мартирий. Когато Мартирий умира, Йоан се оттегля в близка пещера, където живее в най-строг аскетизъм в продължение на двадесет години. (През тези години той написва „Лествицата“.) Той неохотно се завръща в манастира, когато е посветен на игумен от братята, и прекарва остатъка от дните си, напътствайки духовните си деца по пътя на спасението.

Веднъж чул един монах да го критикува, че говори твърде много; вместо да упрекне монаха, самият той мълчал цяла година, без да продума, докато братята не го помолили да говори отново. Друг път голяма група поклонници дошла на планината Синай. На вечеря всички видели млад мъж, облечен като евреин, който сервирал на трапезата и давал заповеди на другите слуги, след което внезапно изчезнал. Когато се чудели помежду си какво би могло да означава това, Йоан казал: „Не се опитвайте да го търсите; това бил пророк Моисей, който ви служил в собствения си дом.“

Когато светият игумен разбрал, че смъртта му наближава, той назначил за свой наследник собствения си брат Георги. Георги скърбел за наближаващата смърт на любимия си брат, но свети Йоан му казал, че ако бъде удостоен да стои близо до Бога след смъртта му, ще се моли Георги да бъде възнесен на небето през същата година. Така и станало: десет месеца след смъртта на свети Йоан, Георги починал в Господа.

Възпоменание на един неосъждащ монах

„Този монах умря радостно, защото никога през живота си не беше осъждал никого. Той беше мързелив, небрежен, несклонен към молитва, но през целия си живот никога не беше съдил никого. И когато умираше, беше изпълнен с радост. Братята го попитаха как може да умре толкова радостно с всичките си грехове, а той отговори: „Току-що видях ангелите и те ми показаха страница с всичките ми многобройни грехове. Казах им: „Господ каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Никога не съм съдил никого и се надявам на милостта Божия, че Той няма да ме съди.“ И ангелите разкъсаха листа хартия. Чувайки това, монасите се удивиха на това и се поучиха от него.“ (От Пролога)