Исаия 26.21-27.9 (6-ти час)

21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.

1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище. 2В оня ден запейте за него - за обичното лозе: 3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него. 4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, - 5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене. 6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове. 7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха? 8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър. 9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.

Битие 9.18-10.1 (Вечерня)

18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана. 19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя. 20Ной почна да обработва земята и насади лозе; 21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. 22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. 23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. 24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, 25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. 26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; 27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб. 28И живя Ной след потопа триста и петдесет години. 29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)

23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. 24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. 25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. 26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. 27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. 28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша. 2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло. 3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему. 4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити. 5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си. 6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника. 7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства. 8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша. 9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)

Свети Алексий, Божият човек (411)

Той е роден в Рим по времето на император Хонорий от благочестиви и благородни родители. Родителите му, Еуфемиан и Агалайс, са поставили високи стандарти за благочестив живот: баща му, макар и богат, седял на трапезата само веднъж на ден, при залез слънце. По желание на родителите си Алексий се оженил на млада възраст. Въпреки това, без да е живял с новата си съпруга, той избяга в Едеса в Месопотамия, където живя в аскетизъм в продължение на осемнадесет години, представяйки се за просяк, за да избегне похвалите на хората. Когато, въпреки усилията му, започна да бъде познат като свят човек, той избяга от града и се качи на кораб за Лаодикия. По божествена провидение корабът се отклони от курса си и беше принуден да акостира в Рим. Приемайки това като знак, Алексий, все още преоблечен като просяк, се върнал в родителския си дом, където седнал пред портите, без никой от семейството му да го разпознае. Баща му, без да знае кой е, му позволил да живее в колиба в двора си. Там Алексий прекарал още седемнадесет години, хранейки се само с хляб и вода. Умрял, стискайки лист хартия, на който разкрил истинската си самоличност. В момента на смъртта му папата на Рим чу глас, който казваше: „Потърси Божия човек“ и му разкриваше къде да търси. Казват, че император Хонорий, папата и голяма свита дошли в къщата, където намерили Алексий мъртъв в малката си колиба, с лице, сияещо като слънце. Родителите и съпругата му първоначално били обзети от скръб, когато разбрали, че синът и съпругът им е живял тайно близо до тях, но се утешили, когато видели, че тялото му изцелява болните и излъчва ароматно миро. Така разбрали, че Бог го е прославил. Главата му се съхранява в църквата „Св. Лаврий“ на Пелопонес.

Свети Патрик, просветител на Ирландия (ок. 461)

„Свети Патрик, апостолът на ирландците, е отвлечен от родната си Британия от ирландски разбойници, когато е бил на шестнадесет години. Въпреки че е син на дякон и внук на свещеник, едва по време на пленничеството си той е потърсил Господа с цялото си сърце. В своето „Изповедание“, завещанието, което написал към края на живота си, той казва: „След като дойдох в Ирландия – всеки ден трябваше да пася овце и много пъти на ден се молех – любовта към Бога и страхът от Него ме обземаха все повече и повече, а вярата ми се укрепваше. И духът ми беше толкова развълнуван, че за един ден казвах до сто молитви, а през нощта – почти толкова, и това дори когато пребивавах в гората и на планината; и ставах за молитва преди разсъмване, през сняг, през студ, през дъжд, и не усещах никаква болка.“

След шест години робство в Ирландия, той беше воден от Бога да избяга, а след това се бореше в монашеския живот в Езир в Галия [днес Франция], под ръководството на светия епископ Германус. Много години по-късно той беше ръкоположен за епископ и изпратен отново в Ирландия, около 432 г., за да обърне ирландците към Христос. Неговите упорити усилия дадоха толкова много плод, че в рамките на седем години от Галия бяха изпратени трима епископи, за да му помагат да пасе стадото си, „моите братя и синове, които съм кръстил в Господа – толкова много хиляди хора“, казва той в своето „Изповедание“.

Апостолската му работа не е била извършена без много „умора и мъки“, дълги пътувания през трудна местност и много опасности; той казва, че самият му живот е бил в опасност дванадесет пъти. Когато е дошъл в Ирландия като неин просветител, тя е била езическа страна; когато е приключил земния си живот около тридесет години по-късно, около 461 г., вярата в Христос е била утвърдена във всеки ъгъл.“ (Великият Часослов)

Делото на св. Патрик и неговите събратя е наречено най-успешното единично мисионерско начинание в STORYта на Църквата.

Казват, че Свети Патрик пеел целия Псалтир всеки ден.