Исаия 14.24-32 (6-ти час)

24С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане, 25за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им. 26Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи, 27защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне? 28В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово: 29недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей. 30Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък. 31Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища. 32А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.

Битие 8.21-9.7 (Вечерня)

21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; 22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

1И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте); 2да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; 3всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; 4само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте; 5Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; 6който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий; 7а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

Притчи 11.19-12.6 (Вечерня)

19Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си. 20Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни. 21Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. 22Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна. 23Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. 24Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. 25Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен. 26Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение. 27Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. 28Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят. 29Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце. 30Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича. 31Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.

1Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е. 2Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди. 3Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен. 4Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му. 5Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство. 6Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.

Мъченик Агапий и седем с него (303)

Тези свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан (284-305 г.) в палестинската Кесария. Всички осем са били много млади; само Агапий е бил кръстен християнин. Урбанус, управителят на региона, отбелязал езически празник, като наредил някои християни да бъдат публично измъчвани и екзекутирани: едни чрез изгаряне, други на бесилката, а трети, като ги хвърлили на дивите зверове в арената. Шестима от младежите (Тимолай, Дионисий, Ромул, Плесий и двама на име Александър), виждайки търпението и спокойствието, с които християните понасяха мъченията си, бяха докоснати от Светия Дух и, вързвайки си ръцете, се представиха пред Урбан, казвайки: „И ние сме християни!“ Те бяха незабавно хвърлени в затвора. Няколко дни по-късно Агапий, виден християнин в този град, също се представи заедно с втори Дионисий. Всички осем бяха обезглавени заедно в Кесария. Тяхното мъченичество е записано в „Църковна STORY“ на Евсевий.

Свети мъченик Александър (270-275)

„Той беше от град Сиде в Памфилия. Управителят на император Аврелиан го попита кой е, на което Александър отговори, че е пастир на стадото на Христос. „И къде е това стадо на Христос?“, попита още злият и подозрителен управител. Александър отговори: „По целия свят живеят хората, които Господ Христос е сътворил, сред които онези, които вярват в Него, са Неговите овце, но онези, които са се отклонили от своя Създател, които са поробени от творението и делото на човешките ръце, от мъртви идоли, като теб, са чужденци за Неговото стадо и при Страшния съд на Бога ще бъдат поставени отляво с козите.“ Злият съдия първо заповяда да го бият с железни бичове, а след това да го хвърлят в горяща пещ. Но огънят по никакъв начин не можеше да му навреди. Тогава го обесоха, а след това го хвърлиха на дивите зверове. Но зверовете не го докоснаха. Накрая управителят заповяда да бъде обезглавен. Но веднага щом съдията произнесе присъдата, зъл дух го обзе и го направи бесен. Той беше отведен, виещ, към боговете си, идолите, но по пътя злият дух изтръгна нечестивата му душа от него. Свети Александър пострада между 270 и 275 г.“ (Пролог)

Почитан е на 14 март по гръцкия календар.