Исаия 13.2-13 (6-ти час)

2Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти. 3Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми. 4Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска. 5Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя. 6Ридайте, защото денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщия. 7Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи. 8Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха. 9Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й. 10Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си. 11Аз ще накажа света за злото, и нечестивците - за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите; 12ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете - по-скъпи от офирско злато. 13Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.

Битие 8.4-21 (Вечерня)

4И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. 5Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. 6След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, 7и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата. 8После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; 9но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. 10И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. 11Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. 12Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него. 13В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало. 14А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна. 15И рече (Господ) Бог на Ноя: 16излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; 17изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. 18Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му; 19всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега. 20И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника. 21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)

Роден е в Рим в богато сенаторско семейство. Получава добро образование в светски и духовни науки и става префект на Рим. Докато все още е в света, той използва голямото си богатство предимно за доброто на Църквата, като построява шест манастира в Сицилия и още един в самия Рим. В този манастир, посветен на апостол Андрей, Григорий е постриган за монах. Назначен е за архидякон на Рим, а след това, през 579 г., за папски легат в Константинопол, където живее близо седем години. Завръща се в Рим през 585 г. и е избран за папа през 590 г.

Той е известен с многобройните си писания, щедрата си благотворителност (давал почти целия си доход на бедните и често канел бедните да споделят трапезата му) и с това, че поставил началото на мисионерската работа сред англосаксонските народи. Литургията на Предсвещените Дарове, която се отслужва в сряда и петък вечер по време на Великия пост, е съставена от него. Свети Григорий въвежда елементи от песнопенията, които е чул в Константинопол, в песнопенията на Западната църква: Грегорианското песнопение, което украсява западните църкви в продължение на много години, е кръстено на него. Системата му от ладове е свързана с осемте тона на Източната църква. Наричан е „Диалогистът“ по името на книгата си „Диалози“, която разказва за живота и чудесата на италианските светци.

Свети Григорий почина в мир през 604 г.

Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)

Роден е през 760 г. в знатно и много богато семейство — той е роднина на император Лъв Исаврийски. В ранните си години живее в голям разкош, жени се и става член на императорския двор. По-късно, със съгласието на съпругата си, той напуска дома си, богатството си и положението си, за да живее скромно в манастир. (Съпругата му също постъпила в манастир; и двамата се присъединили към манастири, които сами създали със своето богатство). Теофан, макар и свикнал с живот на разкош и лекота, с радост живял като най-нисшия от монасите в продължение на много години. Той станал толкова известен със своята вяра, чистота и мъдрост, че бил поканен на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Той се молеше непрестанно за болните и страдащите и му беше дарен дарът на чудотворството: молитвите му изцеляваха всякакви болести, но особено мания и лудост. Когато самият той се разболя тежко за дълъг период, той отказа да се моли за собственото си изцеление, но прие немощта си с благодарност.

Когато под император Лъв Арменеца настъпи втори иконоборчески период, Теофан, който беше широко известен със защитата си на светите икони, беше отведен в Константинопол и затворен в изключително тежки условия в продължение на две години. След това императорът го изпрати в изгнание на остров Самотраки. Там, с тялото си съсипано от жестокото затваряне, той живя само двадесет и три дни, преди да предаде душата си на Бога.

Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)

Основният му празник е на 12 октомври.