Евреи 10.1-18 (Апостол)

1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. 2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. 3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове, 4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. 5Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. 7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля". 8Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни", 9сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто. 10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. 11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, 13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. 14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. 15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: 16"този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя: 17"и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

Марк 8.30-34 (Евангелие)

30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Света великомъченица Анастасия Вдовица, Избавителка от отвари (290)

Тя е родена в Рим в богато и видно семейство. Въпреки че баща ѝ Претексат е езичник, майка ѝ Фауста я е посветила на Божиите неща. Баща ѝ я омъжил против волята ѝ за Публий, блудник и нечестив човек, лишен от християнска или езическа добродетел. Анастасия имала навика да се облича като бедна работничка и да излиза през нощта, за да посещава и утешава многобройните християни в затвора (това било времето на преследването на Диоклециан). Когато Публий открил това, той се разгневил, че жена му се унижава, като общува с презираните християни, и я заключил в къщата с толкова малко храна, че тя била на косъм от гладна смърт. Тя успяла да получи писмо до духовния си баща Хризогон, който също бил в затвора, и кореспонденцията им ѝ помогнала да се издържи през изпитанието ѝ. След три месеца съпругът ѝ загинал при корабокрушение и тя си възвърнала свободата. Веднага удвоила работата си за страдащите християни и техните семейства, посвещавайки цялото си време и богатство на техния комфорт и грижи.

Един ден Диоклециан обявил, че всички християни в затворите му трябва да бъдат избити и заповедта му била изпълнена за една нощ. На следващия ден Анастасия дошла да посети любимите си спътници и, като научила, че всички са мъртви, паднала ридаейки до портата, без да се грижи повече да крие християнската си вяра от никого. Почти веднага била арестувана и отведена пред властите, които я подложили на всякакви форми на малтретиране. Един префект ѝ предложил да се ожени за нея, ако се поклони на идолите, но да я измъчва до смърт, ако не го направи. Когато тя останала неподвижна, той се опитал да я изнасили, но била ослепена и умряла нещастно. След това тя за кратко избягала в Никея и намерила убежище при благочестивата света Теодота, но била заловена отново заедно с Теодота и децата ѝ. След по-нататъшни изпитания и мъки Анастасия, Теодота и децата ѝ, както и други, които били обърнати към Христос чрез примера на Анастасия, били екзекутирани.

Мощите на света Анастасия били пренесени в Рим, където била построена църква в нейна чест. По-късно мощите били пренесени в Константинопол и поставени в друга църква, носеща нейното име, където извършили много чудеса. Тъй като чрез молитвите си тя е изцелила мнозина от действието на отрови и отвари, тя е наречена Фармоколитрия, „Избавителка от отвари“.