Евреи 8.7-13 (Апостол)

7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - 9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Марк 8.11-21 (Евангелие)

11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21И рече им: как не разбирате?

Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски (107)

Съществува предание, че именно младото момче Игнатий Христос взел на колене, за да обясни на последователите си, че трябва да станат като деца, за да влязат в Царството. Той познавал лично светите апостоли и заедно със свети Поликарп (25 февруари) бил ученик на свети Йоан Богослов. Той наследил Евод като втори епископ на Антиохия, столицата на Сирия и по това време един от най-големите градове в света. Тук, по време на гоненията на Домициан, той укрепил верните, довел много езичници при Христос и се молил самият той да бъде удостоен с мъченическия венец. Паството му го наричало Богоносец, титла, от която той не се отказвал, защото казвал, че всички християни след кръщението си са истински носители на Христос, облечени в Светия Дух.

Когато за известно време мирът в Църквата бил възстановен, светият епископ се посветил на организирането на младата Църква върху здрави основи във време, когато последният от апостолите бил починал съвсем наскоро. Той установил принципа, че благодатта, дадена на апостолите на Петдесетница, се предава на назначените от тях епископи и така нататък през поколенията: апостолското наследяване.

Император Траян, преминавайки през Сирия, за да воюва в Армения, прекарал известно време в Антиохия и започнал гонение на християните. Радвайки се, че най-накрая е настъпил часът на мъченичеството, Игнатий се представил пред императора и красноречиво заявил вярата си в Христос.

„Значи ти си ученик на разпнатия при Понтий Пилат?“ – попитал императорът.

„Аз съм ученик на Този, Който прикова греха ми на кръста и стъPKа Дявола и неговите хитрости.“

„Защо се наричаш Богоносец?“

„Защото нося живия Христос в себе си!“

„Затова, нека носителят на Разпнатия бъде отведен във вериги в Рим, където да бъде хвърлен на лъвовете за забавление на народа.“

И така станало. По време на дългото и трудно пътуване до Рим, жестоко малтретиран от стражите си, светецът написал серия от писма до младите църкви, които остават едно от съкровищата на Църквата. В Смирна той успял да се срещне със своя съученик Поликарп и да му повери грижата за църквите, чийто пастир бил. Както Траян заповядал, в Рим той бил отведен в амфитеатъра и, както казва Синаксарионът, „влязъл на арената, сякаш се приближавал към светия олтар, за да отслужи последната си литургия в присъствието на верните, които се били тълпили сред езичници по стъпалата на амфитеатъра“. След няколко мига той бил напълно погълнат от лъвовете, с изключение на няколко кости. Те били събрани от верните и върнати в Антиохия.

В своето Послание до римляните, светият епископ пише на някои, които желаят да го спасят от мъченичеството му: „Аз съм Божията пшеница и съм смлян от зъбите на дивите зверове, за да се окажа чистият Божий хляб.“

Кончина на Светия ни отец Йоан Кронщатски (1908 г.)

Главното му възпоменание е на 19 октомври.