Лука 24.36-53 (6-то утринно Евангелие)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Колосяни 3.4-11 (Апостол, Праотци)

4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. 5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. 6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, 7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. 8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; 9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му 10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, 11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.

Колосяни 1.12-18 (Апостол)

12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, 13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, 14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, 15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; 16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; 17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. 18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;

Лука 14.16-24 (Евангелие, Праотци)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Лука 14.16-24 (Евангелие)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Свети Герман, Чудотворец Аляскински (1836)

Той е почетен и утре, 13 декември. Вижте живота му там.

Свети Богоносен отец Спиридон Чудотворец (348).

Той бил скромен пастир, който живеел на остров Кипър със съпругата си и единственото си дете, дъщеря на име Ирина. Въпреки че самият той бил беден, домът и трапезата му винаги били отворени за пътешественици и нуждаещи се. Той държал парите си в кутия, която оставял отворена и достъпна за всички, без да се интересува кой взема от нея или дали ги заслужава или не. След време съпругата му починала и с по-малко светски грижи той удвоил молитвите и милостинята си.

Той станал толкова обичан на острова, че когато епископът на град Тремитос починал, верните единодушно избрали Спиридон за негов наследник и така той станал пастир на разумните овце, както и на животните, за които се грижел. Въпреки внезапното си издигане в ранг, той запазил предишния си начин на живот, пътувайки навсякъде пеша, грижейки се за животните си както преди, като същевременно изпълнявал и всички задължения на епископ. (За да изобрази това благочестиво смирение, иконата му го изобразява облечен в епископски одежди и плетена селска сламена шапка.)

Състраданието му към другите беше безгранично. Въпреки че беше много строг към себе си, той винаги прекъсваше поста, за да утеши някой пътник. Веднъж банда разбойници нахлули в кошарата му през нощта, но се оказали затворени там от невидима сила. Когато Спиридон ги намерил на сутринта, той ги освободил, увещал ги да живеят честно и им дал две овце в замяна, казал той, за това, че пазят целонощно бдение.

Страници биха могли да бъдат изпълнени с разкази за чудесата, извършени от светия епископ за доброто на неговото паство: с молитвите си той прекратил суша, превърнал змия в злато, за да помогне на беден човек, и дори възкресил мъртвия син на бедна вдовица. Неговата сияйна добродетел докосвала съвестта на онези, които срещал, така че мнозина спонтанно падали в краката му и изповядвали греховете си.

Когато император Константин свикал Първия Вселенски събор през 325 г., Спиридон присъствал, облечен в простите си селски одежди. На едно от заседанията един горд ариански философ предизвикал православните на дебат за Светата Троица и бил изумен, когато простият Спиридон излязъл напред, за да приеме предизвикателството. Той и всички останали епископи били много по-изумени, когато необразованият селски епископ объркал всички аргументи на арианеца със своите красноречиви, вдъхновени от Духа думи. Смиреният философ признал, че е убеден, прегърнал православната вяра и призовал останалите арианци да изоставят човешката си мъдрост и да прегърнат истинската и животворяща вяра.

Светият епископ винаги отслужвал Божествената литургия с радост. Веднъж, служейки в отдалечена, почти празна църква, той се обърнал към невидимата паства и казал: „Мир на всички!“, а ученикът му чул хор от ангели да отговаря: „И с духа ти!“.

Свети Спиридон починал в мир през 348 г. на седемдесет и осемгодишна възраст. Неговите нетленни и чудотворни мощи изливали чудеса за народа на Кипър до седми век, когато били преместени в Константинопол, за да избегнат арабското нашествие; когато градът паднал под турците, мощите били отново преместени в Корфу, където се почитат и до днес. Дори след 1500 години светите мощи остават нетленни и вършат много животворящи чудеса. Свети Спиридон е почитан като покровител на Корфу.

Свети Финиан от Клонард (549)

„Свети Финиан, известен като „Учител на светиите на Ирландия“, стои заедно със Свети Енда от Аран начело на патриарсите на ирландското монашество. Той проявявал голяма ревност и благочестие към Бога от младостта си. Вече бил основал три църкви, преди да тръгне за Уелс, за да учи в нозете на Свети Кадок в Ланкарфан (25 септември †577 г.). В Ланкарфан той се сприятелил със Свети Гилдас (29 януари †570 г.), друг от учениците на Свети Кадок. След завръщането си в Ирландия той основал великия манастир Клонард през същата година, в която великият Свети Енда (21 март †530 г.) починал в Аран. Множество именити и свети мъже са учили при Свети Финиан, включително известните „Дванадесет апостоли на Ирландия“. Свети Финиан основал много други манастири през живота си, включително известния островен манастир Скелиг Майкъл край югозападния бряг на Ирландия.“ (Календар на Свети Херман 2003 г.)