1 Солунци 2.9-14 (Апостол)

9Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие. 10Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите, 11защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си, 12ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава. 13Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите. 14Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,

Лука 11.14-23 (Евангелие)

14Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше. 15А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. 16А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 17Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; 18ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете. 19И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 20Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие. 21Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; 22когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му. 23Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.

Светият ни отец Йоаникий Велики, отшелник на планината Олимп (846)ALT_TITLE: Преподобен Йоаникий Велики

Роден е във Витиния в селско семейство. Работил е като свинар, след което става офицер в императорската армия, където се отличава в войната срещу българите до такава степен, че император Константин VI иска да го вземе в личната си служба. „Но гледката на кланетата и ужасите на войната му е показала суетата на този живот. Той помолил императора за разрешение да се оттегли от службата, за да води невидима война в редиците на ангелската армия“ (Синаксарион). В следващите години той пътувал много, понякога живеел като отшелник, понякога в манастири, неведнъж основавал монашеска общност. Където и да отивал, живеел в тишина, уединение и строг аскетизъм. Бил известен с духовните си съвети, своите пророчества, многобройните си чудеса за изцеление на телесни и духовни недъзи, както и с приятелството си с животните. Веднъж един монах, който се съмняваше в чудесата на светеца, седеше на трапезата с него, когато голяма мечка нахлу при тях. Йоаниций повика мечката и тя дойде и легна при краката му; след това той й каза да легне при краката на уплашения си гост и каза: „При сътворението си животните гледаха с почит на човека, който е създаден по образа на Бога, и той не се страхуваше от тях. Сега се страхуваме от тях, защото сме престъпили Божиите заповеди. Ако обичаме Господ Иисус и спазваме заповедите Му, никое животно няма да може да ни навреди.“ Монахът си тръгна силно поучен.В последните години от живота на Йоаникий, когато той беше на около деветдесет години, император Теофил потърси неговия съвет относно почитането на иконите. Отговорът на светеца беше категоричен: „Който откаже дължимата почит на образите на Христос, на Божията Майка и на светиите, няма да бъде приет в Царството Небесно, дори и да е живял иначе безупречен живот.“

Веднъж Йоаникий пътува до Константинопол, за да помогне на патриарха по някои въпроси, свързани с реда в Църквата. Когато се върна в своята скитска колиба, откри, че някои завистливи монаси я бяха подпалили. Въпреки че знаеше кои са те, той се обърна към тях с доброта и ги покани да споделят с него малко храна, която беше успял да спаси от огъня. Той не се опита да възстанови скита си, но, приемайки пожара като знак за предстоящото си напускане на този живот, той пътува до манастира Антидион, където за пръв път беше встъпил в монашеския живот, и там, след като предсказа деня на смъртта си, почина в мир. В момента на смъртта му монасите от планината Олимп видяха огнен стълб, издигащ се от земята към небето.

Мощите на светеца са били източник на много чудеса. Черепът му се съхранява и почита в манастира „Пантократор“ на Атон. Широко използваната молитва „Надеждата ми е Отецът; прибежището ми е Синът; защитата ми е Светият Дух; О, Света Троица, слава на Тебе!“ се приписва на Св. Йоаникий.