2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Светите мъченици Зенобий и сестра му Зенобия (около 290 г.)

Тези двама светии бяха брат и сестра, живеещи в град Егея в Киликия. Когато родителите им починаха, те раздадоха цялото си имущество на бедните. Зенобий, който беше лекар, лекуваше безплатно всички, които идваха при него, като често разчиташе повече на святото Име на Иисус, отколкото на лекарствата. С времето той стана епископ на Егея. По време на гоненията при император Диоклетиан Зенобий беше арестуван и заведен пред управителя Лисий, който му нареди да се отрече от Христос и да се поклони на идолите. Когато Зенобий отказал, бил подложен на мъчения. Зенобия, като чула за това, се втурнала да бъде с него и открито изобличила управителя. Двамата били измъчвани заедно и накрая обезглавени, останали верни на своя Господ до края.

Свети апостол Клеопас

Той е сред Седемдесетте. В деня на Възкресението Клеопас и Свети Лука вървели по пътя от Ерусалим към Емаус, когато Възкръсналият Христос им се явил, както е разказано в двадесет и четвърта глава от Евангелието на Свети Лука.

Евангелският разказ не назовава спътника на Свети Клеопас, но свещената традиция на Църквата ни казва, че това е бил самият Свети Лука, и по този начин STORYта е разказ от първа ръка.

Свети Йосиф I, патриарх на Константинопол (1283)

Някога женен свещеник, той постъпил в монашество, когато съпругата му починала, и станал духовен отец на император Михаил VIII Палеолог, по време на чието царуване бил издигнат до патриарх. Въпреки това покровителство, непорочността на Свети Йосиф е била неприкосновена: по време на първата си Божествена литургия като патриарх той е изисквал от императора публично да изповяда и да се покае за няколко греха, преди да го допусне до причастие. Той се е противопоставил яростно на целесъобразната политика на императора за обединение с Рим и затова е бил свален от трона, оттегляйки се отново в монашеския живот. В напреднала възраст той е възстановен на патриаршеския престол след смъртта на император Михаил, но умира няколко месеца по-късно.

-- -

Свети мъченик Херменгилд, принц на вестготите (486)

Той беше син и назначен наследник на Леувгилд, крал на вестготите, който беше приел християнството на арианските еретици. Но чрез учението на епископ Леандър от Севиля (27 февруари), Херменгилд се обърна към пълнотата на православната вяра, за което баща му, кралят, го хвърли в затвора. В деня на Пасха 486 г. кралят изпрати един от свещениците си да даде причастие на сина му. Но Херменгилд отказа, провъзгласявайки, че да се причащава с еретиците означава да се съгласява с вярата им и да потъне в заблуждението им; отивайки още по-далеч, той каза на свещеника, че причастието на еретиците причастие е нищо друго освен хляб и вино, защото Тялото и Кръвта на Христос се намират само в Приношението, което Църквата извършва. Разяреният крал изпратил войници, които по негова заповед екзекутирали собствения му син. По-късно кралят се разкаял за този нечовешки акт и помолил епископ Леандър да научи най-малкия му син Рекаред на православната вяра. Така народът на вестготите бил приведен във вярата.

Свети йеромартир Йоан Кочуров, първи йеромартир на Руската революция (1917)

Роден е в Русия през 1871 г. и като млад свещеник е изпратен в Америка като мисионер. Там работи усърдно (има важна роля в изграждането на православния катедрален храм в Чикаго), докато не е призован обратно в Русия точно преди Октомврийската революция през 1917 г. Само шест дни след като болшевиките вземат властта, той е пребит до смърт на улицата от банда болшевишки моряци в Царско Село близо до Санкт Петербург. Така той става първият от безбройните свещеници-мъченици на атеистичното иго в Русия.