Колосяни 1.24-29 (Апостол)

24Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата, 25на която аз станах служител по Божия наредба, мен възложена за вас, за да изпълня словото Божие, - 26тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му, 27на които Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упованието на славата, е във вас; 28Него ние проповядваме, като вразумяваме всички човеци и ги учим на всяка премъдрост, та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса; 29за това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене.

Лука 9.7-11 (Евангелие)

7Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; 8други пък - че Илия се явил, а някои - че един от старовремските пророци е възкръснал. 9И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види. 10Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида. 11Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

Св. Иларион Велики от Палестина (371)

Роден е в Палестина от езически родители, които го изпратили в Александрия, за да получи образование. Там се запознал с християнската вяра и бил кръстен. Чувайки за славата на Св. Антоний Велики, той се срещнал с великия „Отец на монасите“ и решил да се посвети на аскетичния живот. До края на живота си той пътува от място на място, водейки най-аскетичен живот на уединение, молитва и пост. Но където и да отидеше, неговата святост блестеше като фар и той ставаше известен на хората, които се стичаха при него за съвет, наставление и изцеление. Тогава той бягаше на друго място и започваше отново. Пътуванията му го отвеждат в Египет, Либия, Сицилия и накрая в Кипър, където почива в дълбока старост. Докато лежи на смъртното си легло, той извиква: „Тръгни, о, душа моя. От какво се страхуваш? Тръгни! Защо се тревожиш в мен? Служила си на Иисус Христос почти седемдесет години и се страхуваш от смъртта?“ Като изрече тези думи, той почина.

Синаксарионът дава изключително подробно описание на неговите аскетични подвизи, което може да бъде поучително:

“ От шестнадесетата до двадесетата си година подслонът на Иларион беше проста колиба, направена от тръстика и блатни треви. След това той построи малка, ниска килия, която приличаше повече на гробница, отколкото на къща. Лежеше на твърдата земя и се миеше и подстригваше само веднъж в годината, на Великден. Никога не переше кожата, която му беше дал Свети Антоний, и носеше същата туника, докато тя се разпадна на парчета. Той знаеше цялото Свещено Писание наизуст и го рецитираше на глас, стоящ с благоговение, сякаш Бог беше видимо присъстващ. От двадесет и първата до двадесет и седмата си година, няколко леща, накиснати в студена вода, бяха в продължение на три години неговата ежедневна храна, а през следващите три години той не приемаше нищо друго освен хляб, поръсено със сол. От двадесет и седмата до тридесетата си година се хранел с диви растения; от тридесет до тридесет и пет години – с шест унции ечемичен хляб и малко зеленчуци, приготвени без масло. После, като се разболял и зрението му отслабнало, той добави малко масло към храната си, но не увеличи дажбата си от хляб, въпреки че виждаше тялото си да отслабва и вярваше, че смъртта му наближава. На възраст, на която другите обикновено намаляват строгите си аскетични практики, той продължи да спазва тази диета с удвоена ревност, като млад послушник, до смъртта си. Никога не ядеше преди залез слънце и не прекъсваше поста си нито за най-големите празници, нито при най-тежките болести.”

Свети новомученик Йоан от Монембасия (1773)

„Свети Йоан беше от Монембасия в Пелопонес. По онова време регионът бил под турско иго и подложен на чести набези от албанци, които пленявали християни, за да ги продават като роби. По време на един такъв набег бащата на Йоан бил убит, а момчето и майка му били отведени като пленници в Лариса, където били продадени на един турчин от Солун. Този мъж, който нямал син, искал да осинови Йоан и да го направи мюсюлманин. Но нищо не успя да убеди петнадесетгодишния младеж: привлекателни обещания, заплахи с побой, магическите изкуства, които съпругата на турчина използваше, за да го накара да загуби целомъдрието си, всичко беше напразно. Йоан остана непоколебим като скала и предпочете да гладува дни наред, отколкото да наруши църковните пости. Турчинът се разяри от неуспеха си да надделее над младия си роб и заби меч в стомаха му. Два дни Йоан страдаше в агония, преди да отпътува към обиталището на блажените.” (Синаксарион)

Св. Иларион, епископ Мъгленски (1164)

Свети Иларион Мъгленски е първият засвидетелстван епископ на Мъгленската епархия, живял през XII в. Ръкоположен е за епископ около 1134 г. от архиепископ Евстатий. Той се отличава с ревностна борба срещу богомилската и арменската ерес, които са се разпространили в неговата епархия.

Свети Иларион почива мирно на 21 октомври 1164 г. През 1206 г. българският цар Калоян пренася мощите му в столицата Търново, където те стават обект на всенародно поклонение.