Римляни 9.18-33 (Апостол)

18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? 20Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? 21Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна? 22Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? 23и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, 24помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? 25както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената". 26"И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог". 27А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси; 28защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята". 29И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора". 30Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. 31А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. 32Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване, 33както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".

Матей 11.2-15 (Евангелие)

2А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици 3и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 4Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: 5слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; 6и блажен оня, който се не съблазни поради Мене. 7А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 8Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. 9Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 10Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 11Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. 12А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; 13защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. 14И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: 15който има уши да слуша, нека слуша!

Свети Тома от планината Малеон (X в.)

Той бил прочут пълководец, известен с големия си ръст и смелост, многобройните си победи срещу варварски врагове и значителното си богатство. Но, изоставяйки богатството и репутацията си, за да последва Христос, той се оттеглил в пустинята, за да живее в аскетизъм. Пророк Илия му се явил и, придружен от огнен стълб, го отвел до планината Малеон, близо до Светата планина. Там той живял в уединение, посвещавайки дните и нощите си на молитва. Подобно на много други, които се стремят да скрият святостта си от света, той бил открит и хората започнали да идват при него за изцеление на своите болести и на тези на своите близки. Светецът изцелявал безброй болести, прогонвал демони, изцелявал слепи и карал вода да блика от безплодната земя. В молитва той се явил като огнен стълб. Той починал в мир, а мощите му продължили да бъдат мощен източник на изцеление.

Света мъченица Кириакия Никомидийска (289)

Доротей и Евсевия, благочестива, застаряваща християнска двойка, живееща в Анатолия, нямали деца. След много години пламенните им молитви за дете били чути и те били благословени с дъщеря, която нарекли Кириаке („неделя“ на гръцки), защото тя се родила в деня Господен. Детето израснало красиво по тяло и душа и въпреки че имало много ухажори, избрало да се посвети изцяло на Бога и да остане неомъжена. Един от ухажорите ѝ, разгневен от отказа ѝ, предал нея и родителите ѝ на император Диоклециан. Доротей и Евсевия били подложени на жестоки мъчения, след което изпратени в изгнание, където починали при нови мъчения. Кириаке била изпратена при Максимиан, зет на Диоклециан, за съд. По негова заповед тя била подложена на ужасяваща поредица от мъчения; но самият Христос ѝ се явил в затвора, изцелявайки я и утешавайки я. Много езичници повярвали в Христос, когато я видели чудодейно спасена от смърт чрез огън или от диви зверове; всички те били обезглавени. Кириаке казала на Аполоний, генерала, който ръководел мъченията ѝ: „Няма начин да ме отвърнеш от вярата ми. Хвърли ме в огъня — имам примера с Тримата деца. Хвърли ме на дивите зверове — имам примера с Даниил. Хвърли ме в морето — имам примера с пророк Йона. Предай ме на меча — ще си спомня за почитания Предтеча. За мен смъртта е живот в Христос.“ Тогава Аполоний заповядал да я обезглавят. На мястото на екзекуцията тя вдигнала ръце в молитва и предала душата си на Бога, преди палачът да успее да ѝ отнеме живота.

Забележка: Света Кириакие е известна още като Доминика или Неделя, латински и славянски думи за „неделя“.