1 Йоаново 3.10-20 (Апостол)

10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си. 11Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, - да любим един другиго, 12не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му - праведни. 13Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази. 14Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт. 15Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него. 16Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята. 17А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов? 18Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина! 19И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си; 20защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.

Марк 14.10-42 (Евангелие)

10Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. 12В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. 14И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. 18И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? 20А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 22И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. 23И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. 26И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците". 28Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 29А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не. 30Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; 36и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. 39И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. 40А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. 41И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. 42Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

Свети Тарасий, архиепископ на Константинопол (806)

Той е благородник, роден в Константинопол, и се е отличил в светската си кариера, като през 780 г. се издига до рангта на протосекретис, главен държавен секретар на император Константин VI и неговата майка императрица Ирина, която е била регент.

Животът му претърпява внезапна промяна, когато през 784 г. патриарх Павел IV подава оставка, препоръчвайки Тарасий като единствения човек, способен да възстанови патриаршията, опустошена от иконоборческата ерес, към истинската вяра и пълно общение с другите патриаршии. Тарасий, макар и неохотно, е бил на практика принуден да приеме патриархата от владетелите и Сената: накрая той се съгласил при условие, че незабавно бъде свикан Вселенски събор, за да се сложи край на иконоборческата ерес. За няколко дни той е издигнат от мирянин през всички степени на духовенството и на 25 декември 784 г. е ръкоположен за архиепископ на Константинопол.

По настояване на Свети Тарасий императорските владетели свикват Църковен събор, който се събира в Константинопол през 786 г. Още преди да започнат заседанията, иконоборците нахлуват в църквата и изгонват отците, които са принудени да се съберат отново в Никея, където се открива първото заседание. Патриарх Тарасий председателства, а Съборът завършва с осъждане на иконоборческата ерес и възстановяване на почитането на светите образи.

Като архиепископ светецът беше образец на смирение, състрадание и твърдост във вярата. Той отказваше да има слуги и се обличаше скромно, като жив укор към разкоша, който беше развратил духовенството по онова време. Благотворителните му дела бяха толкова велики, че хората го наричаха „новият Йосиф“: той основаваше приюти и убежища, раздаваше богатството на Църквата на бедните и често канеше бедните на собствената си трапеза, за да споделят скромната му храна. Той настояваше да се проявява всякаква нежност и милосърдие при връщането на покаялите се еретици в Църквата, политика, която срещна съпротива от по-строгите водачи на Студийския манастир. В същото време той беше непреклонен в защитата на вярата: когато император Константин навърши пълнолетие, той се разведе с жена си Мария, за да се ожени за Теодота, една от нейните слугини. Патриархът отказа да благослови прелюбодейния съюз и заплаши императора с отлъчване, ако той продължи да греши. Императорът хвърлил Тарасий в затвора, принудил законната му съпруга да влезе в манастир и намерил свещеник, Йосиф, който да благослови втория му брак. На следващата година Константин бил ослепен и детрониран, а Тарасий си възвърнал свободата.

Светият патриарх продължи да служи вярно на Църквата си, заемайки епископския престол в продължение на общо двадесет и шест години. В последните си години, въпреки дългата и мъчителна болест, той продължи да служи Божествената литургия ежедневно, подпирайки се на посочката си. През 806 г., докато служеше пред олтара, той започна да пее от Псалом 85: „Наведи ухото Си, Господи, и ме чуй“, и предаде душата си на Бога.

„През 820 г. император Лъв Арменецът, който в продължение на седем години беше подкрепял иконоборците и жестоко преследваше православните, имал тревожен сън. Видял строгия на вид Свети Тарасий, който заповядвал на човек на име Михаил да промуши самия Лъв с меч. Шест дни по-късно Лъв действително беше убит от Михаил Заек, който взе властта… Казват, че по външен вид Свети Тарасий много приличал на Свети Григорий Богослов.“ (Синаксарион)