2 Петрово 1.1-10 (Апостол)

1Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра: 2благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ. 3Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, 4чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, - 5затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, 6към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, 7към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. 8Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. 9А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове. 10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,

Марк 13.1-8 (Евангелие)

1И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! 2Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей: 4кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? 5Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. 6Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина. 7А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. 8Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

Светият ни отец Авксентий (470)

Той е от персийски произход, роден в Сирия. Като млад мъж се е отличил като член на двора на император Теодосий Млади. Виждайки суетата на светските почести и удоволствия, той става монах в Константинопол; но когато хората започват да възхваляват неговата святост, той бяга в планината Оксея близо до Халкедон, която по-късно става известна като планината на Авксентий. Там той построил малка колиба и живял в уединение; но с времето бил открит от някои овчари и вярващите започнали да пристигат във все по-голям брой за неговото учение, благословия, молитви и изцеление. Той извършил безброй чудеса, но смирението му било такова, че винаги се стремял да избегне те да му се приписват. Когато го молели да се моли за изцеление на някого, той се опитвал да откаже, казвайки: „И аз съм грешен човек.“ Но когато хората го убеждаваха с молбите си, той призоваваше всички да се молят заедно за изцеление; или им напомняше, че Бог ще даде според вярата им; или казваше на болния: „Господ Иисус Христос те изцелява.“ Когато император Марциан свика Четвъртия вселенски събор в Халкедон, той заповяда отшелникът да се присъедини към събранието на светите отци. Авксентий отказа, като каза, че учението на доктрината е от компетенцията на епископите, а не на монасите. Пратениците на императора го заведоха насила. Той беше посрещнат с почести от императора и потвърди всички решения на Събора.

Той никога не се върна на планина Оксея, а се засели на още по-диво и отдалечено място на планина Скопа, която по-късно стана известна като планина Св. Авксентий. Учениците му построиха малка дървена колиба с един прозорец, през който той можеше да разговаря с непрекъснатия поток от посетители. Той почина в мир през 470 г. Голяма тълпа се събрала за погребението му, а светите му мощи били поверени на женски манастир, чийто духовен отец бил той.

Планината Св. Авксентий скоро се превърна в център на исихастичния живот с седем манастира.

Свети Кирил, равен на апостолите и просветител на славяните (869)

Вижте съвместното честване на светиите Кирил и Методий на 11 май.

Какво се случи с Деня на влюбените?

На 14 февруари Римокатолическата църква чества двама светци на име Валентин, и двамата мъченици в Рим в различно време (единият е бил епископ в Италия). И двамата са светци и в Православната църква, но се честват на 30 юли и 24 октомври. Що се отнася до шоколадовите бонбони, цветята, картичките и т.н., Енциклопедия Британика казва: „Денят на Свети Валентин като празник на влюбените... няма никаква връзка със светеца или с някое събитие от неговия живот. Тези обичаи изглеждат по-скоро свързани или с езическия римски празник Луперкалия, който се е провеждал в средата на февруари, или с пролетния сезон като цяло.“

Почитаемият Марон, отшелникът от Сирия (ок. 423)

Този аскет и чудотворец е бил приятел на Свети Йоан Златоуст. Прочетете за неговия живот тук.