1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Свети Мелетий, архиепископ на Антиохия (381)

Нашият свят отец Мелетий, арменец по рождение, стана архиепископ на Антиохия в разгара на арианската полемика. Въпреки че беше назначен от влиятелни ариани, които смятаха, че споделя техните възгледи, веднага след като се възкачи на престола, той започна да проповядва единосъщността на Сина с Отца. „При това архидяконът, арианин, сложи ръка върху устата на епископа; Мелетий тогава протегна три пръста към народа, затвори ги и протегна само един, показвайки чрез знаци равенството и единството на Светата Троица. Изплашеният архидякон тогава хвана ръката му, но освободи устата му, и Мелетий заговори още по-решително в защита на Никейския събор“ (Великият Хорологион). Свети Мелетий е този, който е ръкоположил свети Йоан Златоуст за четец и дякон в Антиохия. Той е председателствал Втория вселенски събор през 381 г. При неговото погребение свети Григорий Нисийски е произнесъл погребална реч, оплаквайки: „Нашият Илия е възнесен, а на негово място не е останал никакъв Елисей.“

Свети Алексий, митрополит на Москва и чудотворец на цяла Русия (1378)

Роден е в началото на XIV век в семейство на придворни сановници в Москва. Въпреки доброто си образование, той не е бил привлечен от светския успех и на двадесетгодишна възраст става монах. С времето Алексий е ръкоположен за епископ на Владимир, а след това за митрополит на Москва, което по онова време е било най-високата длъжност в руската църква (която все още е била под патриархата на Константинопол). Русия тогава е под жестокото владичество на татарите. Свети Алексий пътува два пъти до Златната орда, където татарският хан държи двора си. При първото си посещение (1359 г.) той изцелява съпругата на хана от слепота, която я е измъчвала в продължение на три години – чудо, което допринася значително за смекчаване на отношението на татарите към руските им васали и за запазване на свободата на Църквата.

Непрестанните му усилия в света не лишили светеца от любовта му към монашеството: той се съвещаваше със светите монаси при всяка възможност и основаваше много нови манастири. Като наближаваше края на живота си, той се опита без успех да убеди своя приятел Свети Сергий Радонежки (25 септември) да го наследи. Той почина в мир през 1378 г. Непотънващите му мощи се почитат в катедралата „Богоявление“ в Москва.