2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Светият ни отец Партений, епископ на Лампсак (IV в.)

Той бил неграмотен рибар, но винаги слушал внимателно четенията от Свещеното Писание в църквата и се стремял да прилага на практика техните учения. Всичко, което спечелвал от занаята си, давал на бедните, без да задържа нищо за себе си. Милосърдието му станало толкова известно, че Филет, епископ на Мелитополис, го ръкоположил за свещеник, възлагайки му да пътува из цялата епархия и да посещава християните. Партений изпълняваше мисията си по възхитителен начин, а многобройните му чудеса и изцеления – дори възкресяване на мъртви – показваха, че Божията благосклонност почиваше върху него. Аскал, митрополит на Кизик, го направи епископ на Лампсак, който по онова време беше почти изцяло езически град. Благодарение на проповедите, молитвите и поста си, с времето Свети Партений обърна целия град към Христос.

Чудесата на изцеление се изливаха от светия епископ толкова надеждно (според Синаксарион), че лекарите на града станаха излишни. Демоните бягаха при приближаването на светеца. Веднъж, когато той заповяда на един демон да напусне един беден човек, духът го помоли: „Дай ми място, където да живея, дори и в свине!“ „Не“, отговори епископът, „но можеш да дойдеш и да се заселиш в мен!“ Демонът избяга, викайки като изгорен: „Как мога да вляза в Божия дом? Велика е силата на християните!“

Веднъж Партений посети Хераклея във Тракия, чийто епископ Хипатиан беше тежко болен. Светецът разкри на епископа, че алчността е истинската причина за болестта му. „Дай на бедните благата, които им отказваш, и ще оздравееш.“ Митрополитът се остави да го занесат в църквата на носилка и публично раздаде всичките си притежания на бедните. Три дни по-късно той се излекува напълно. При напускането на града Партений казал на митрополита, че собствената му смърт наближава, и скоро след завръщането си в Лампсак починал в мир.

Нашият преподобен отец Лука Новият от планината Стирион (ок. 950)

Има ли такова нещо като естествен монах? Свети Лука е роден през 896 г. от благочестиви родители, които произхождали от Егина, но били принудени да се заселят на гръцкия континент поради набезите на сарацините. Още от най-ранните си години той проявявал желание за живот на аскеза и съзерцание, което обикновено се среща само при опитни старейшини. Той се въздържал от всякаква месо, сирене, яйца и деликатеси, пиел само вода и спазвал пълен пост в сряда и петък. Докато пасял добитъка или обработвал семейните ниви, често раздавал храната си и дори дрехите си на бедните, връщайки се у дома гол. Когато баща му починал, той изоставил селскостопанската работа, за да се посвети изцяло на молитвата, постигайки такъв напредък, че често се издигал над земята, докато се молел. След известно време той тайно напусна дома си и влезе в манастир в Атина (тогава беше едва на четиринадесет години), но игуменът го изпрати у дома, след като всяка нощ сънуваше майка му, която със сълзи на очи викаше сина си. Той се върна у дома за известно време, но когато получи нейното разрешение да замине отново, се отправи към монашеския живот. Пътуваше много, живееше като отшелник на различни места, понякога свързан с манастир, а понякога не. Често бил принуждаван да се премества заради множеството посетители, които научавали за неговата святост, независимо колко тайно се опитвал да живее, и идвали при него за молитва, съвет или пророчество. Веднъж живял три години на остров Ампелон; сестра му от време на време му носела хляб, но той раздавал голяма част от него на нуждаещите се или на минаващите моряци. Накрая, с влошено здраве, той се върнал на сушата по молбите на учениците си и се заселил на място, наречено Стирион (което може да е изкривяване на Сотерион), където построил скит.

Свети Лука се разболял през седмата си година в Стирион. Прегърнал учениците си, той ги помолил да се молят за него, пророкувайки, че мястото, където ще умре, един ден ще бъде мястото на голяма църква и манастир; след това той починал в мир и радост.

От гроба му се излъчвало ароматно масло, което било събирано и изгаряно в лампа, а при гроба се случвали много чудеса и изцеления. Както светецът беше предсказал, там били построени две църкви и манастир, а манастирът „Хосиос Лукас“ се превърнал в голямо място за поклонение, какъвто остава и до днес.