3 Йоаново 1.1-14 (Апостол)

1Аз, старецът - до възлюбения Гаия, когото истински обичам. 2Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти. 3Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност - как ти ходиш в истината. 4За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината. 5Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците, 6които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога, 7защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците. 8Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината. 9Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. 10Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата. 11Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога. 12За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско. 13Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо, 14а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.

Лука 19.29-40, 22.7-39 (Евангелие)

29И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици 30и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. 31И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу. 32Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. 33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? 34Те отговориха: то е потребно Господу. 35И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. 36И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. 37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, 38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! 39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. 40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. 7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. 9А те Му рекоха: де искаш да приготвим? 10Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, 11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? 12И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. 13Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. 14И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, 15и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, 16понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. 17И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, 18защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. 19И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. 20Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. 21Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; 22прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. 23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. 24А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. 25А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; 26а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. 27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. 28Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, 29и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, 30за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. 31И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; 32но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. 33Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! 34Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. 35И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. 36Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; 37защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. 38Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. 39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия

Архип беше син на светиите Филемон (22 ноември) и Афия (15 февруари) и, подобно на тях, беше ученик на апостол Павел, който го нарича „наш съратник“ (Фил. 2). Той и баща му проповядвали Евангелието в Колоса, а Архип вероятно служил като свещеник в църквата, която се събирала в дома на семейството му (Колос. 4:17). Ревността на Архип в проповядването на Евангелието на Христос толкова разгневи езичниците, че те го хванаха и го заведоха пред управителя Андрокъл. Когато светецът отказа да принесе жертва на Артемида, той беше съблечен, бит, измъчван по различни начини и накрая убит с камъни.

Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

„Тази ярка звезда на милосърдието изгря в мрачните дни на турското робство, за да излее Божията милост върху потиснатия народ на Атина и да поведе много застрашени души по пътя на правдата.“ (Синаксарион)

Тя е родена през 1528 г. в знатното семейство Венизелу, като чудотворно отговор на дългогодишната молитва на майка си. Въпреки че още в детството си проявява любов към аскезата и молитвата, тя е много търсена като богата наследница и на дванадесетгодишна възраст се омъжва за груб и жесток мъж. Тя търпи неговото лошо отношение с достойнство и се моли ежедневно за неговото обръщане. След три години бруталният съпруг умира и Филотея се посвещава изцяло на живот на молитва и пост, живеейки като отшелница, макар и все още в родителския си дом. Когато родителите ѝ умрели десет години по-късно, тя използвала цялото си състояние, за да основе манастир. Проектът му ѝ бил даден във видение от апостол Андрей и той бил посветен на него. Наред с манастира тя основала болница, приют за бедните и училища, където момчетата и момичетата да получават християнско образование, нещо, което очевидно не се осигурявало от турските владетели.

Веднага след като манастирът беше започнат, тя пое монашески обет под името Филотея, и тя, нейните слугини и много млади жени от града станаха първите монахини там. Филотея продължила да проявява безгранично състрадание към бедните и болните, които посещавала и грижела. Тя била толкова щедра в даването на милостиня, че неведнъж манастирът оставал без храна или други жизнени необходимости, и сестрите започнали да се оплакват от нея. Но всеки път неочаквано се появявали големи дарения, които спасявали общността от глад.

Филотея предлагала убежище и приют на християнски робини, които бягали от господарите си, за да запазят вярата и целомъдрието си. Това разгневило турците, които обградили манастира, хванали Филотея и я завели пред съдията. Казали й да се отрече от Христос или да умре, а когато тя отказала, била осъдена на смърт; но някои влиятелни атински гърци успели да се застъпят за нея и да постигнат освобождаването й.

Веднага след освобождаването си тя удвои молитвите си, апостолските си усилия и делата си на милосърдие и скоро получи дара да върши чудеса и изцеления. Толкова много ученици дойдоха да се присъединят към нея, че тя основа втори манастир. Нарастващото й влияние предизвика омразата на някои от турците, които една нощ нахлуха в манастира и я пребиха жестоко, оставяйки я полумъртва. Тя понесе последиците от раните си търпеливо и след кратко време предаде душата си на Бога през 1589 г.

Двадесет години след нейното погребение от гроба й започна да се разпространява прекрасен аромат. Нейните скъпоценни мощи, почитани в катедралата в Атина, остават нетленни и до днес.