Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. 13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. 14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. 15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! 16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". 17А който се съединява с Господа, един дух е с Него. 18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. 19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? 20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.
11И още каза: един човек имаше двама сина; 12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. 13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; 15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; 16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. 17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! 18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, 19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. 21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; 23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, 24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; 26и като повика едного от слугите, попита: що е това? 27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. 29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. 31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; 32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Той е роден в провинция Армения и е бил лекар по професия. Репутацията му за святост била толкова голяма, че съгражданите му го избрали за епископ на Себасте в източна Анадола. Въпреки че в този езически град имало малко християни, епископът работел неуморно за паството си, насърчавайки ги да останат твърди по време на жестоките преследвания, които бушували тогава, и посещавайки мъчениците в затвора.
Когато градът остана без християни, всички от които бяха избягали или били убити, епископът, вече възрастен човек, се оттеглил в пещера на планината Аргея и се посветил изцяло на молитвата. Както често се случва, дивите зверове усетили неговата святост и се събрали около пещерата, чакайки тихо той да им даде благословията си или да излекува раните и болестите им.
Преследвачите, които не бяха престанали да търсят епископа, накрая откриха пещерата му и бяха изумени да я видят като втори Едем, с лъвове, тигри, мечки и вълци, които пасяха мирно около нея. Светецът ги посрещна весело и им каза, че е разбрал от видение, че идват за него.
Докато Блазие беше отвеждан обратно в Себасте, мирът и кротостта, които сякаш излъчваше светецът, бяха достатъчни сами по себе си, за да обърнат много езически свидетели към вярата в Христос. Болестите на хора и животни се излекуваха, докато той минаваше покрай тях. Една майка му донесла детето си, което се давело с рибна кост. Светият проврял ръката си в гърлото на детето, извадил рибната кост и се помолил на Господа да му възвърне пълното здраве. (По тази причина на Запад той се призовава за изцеление на заболявания на гърлото).
По време на съда си светият епископ безстрашно изповяда Христос и презря идолите, за което беше жестоко пребит с пръчки и хвърлен в тъмница. Седем жени и две от децата им бяха затворени заедно с него. Жените бяха убити първи след много изтезания. Синаксарионът продължава: „След като не успя да сломи решимостта на Свети Власий, Агриколаус [управителят] го осъди да бъде удавен в езерото. Светият мъченик направи кръстния знак на брега и започна да върви по повърхността на езерото, както Спасителят беше направил на Галилейското езеро. Когато стигна до средата, той покани езичниците да се присъединят към него, ако вярват, че могат да се уповават на боговете си. Шестдесет и осем от тях приеха предизвикателството и се удавиха, докато се появи ярък ангел и покани светеца да се върне на брега, за да получи венеца на славата.“ След това Власий и двете малки деца бяха обезглавени заедно.
Свети Блази е един от най-почитаните лечители както на Изток, така и на Запад. Към него се обръщат за защита от диви зверове и за изцеление от всякакви болести. Главата му се съхранява в манастира Констамониту на Атон.
Теодора е била съпруга на император Теофил Иконоборец, но тайно почитала иконите и защитавала другите, които правели същото, до смъртта на императора. След неговата смърт тя бързо възстановила почитането на иконите в църквите из цялата империя, събитие, което се чества в предстоящата Неделя на Православието, първата неделя от Великия пост. Тя управлявала мъдро като регент на младия император Михаил в продължение на петнадесет години: казват, че тя е инициирала мисията на светите Кирил и Методий към славяните. Преди Михаил III да навърши пълнолетие, той бил убеден от Бардас, братът на Теодора, да я свали от трона и да я изпрати в манастир, където тя доживяла живота си в мир и святост.
Когато Константинопол падна, нейните нетленни мощи бяха пренесени в Корфу заедно с тези на Св. Спиридон. Те все още се почитат там.
Има една широко обсъждана STORY, че когато Теофил умирал, императрицата, движена от състрадание към него, извадила от скривалището икона на Божията Майка и я положила върху лицето му; и че Теофил, като дошъл в себе си, целунал святата икона и изповядал истинската вяра, преди да предаде душата си. Други разкази твърдят, че императорът е умрял в ерес. Възможно е светата императрица да е разпространила тази STORY, за да се увери, че починалият й съпруг ще бъде помнен в молитвите на Църквата.
Той встъпил в монашеския живот още като младеж и бил ученик на Свети Сергий Радонежки. След години на монашеско послушание бил ръкоположен за свещеник, след което основал манастир на брега на езерото Прилуки, чиито правила следвали тези на Лаврата на Свети Сергий. Свети Димитрий, който бил изключително красив, винаги скривал лицето си зад монашеската си мантия и никога не разговарял с жени. Веднъж една благородница, подтикната от любопитство, успяла да зърне лицето му в църквата. Тя веднага паднала парализирана на земята. Светецът я попитал: „Дете мое, защо искаше да погледнеш лицето на грешник, който отдавна е мъртъв за света?“ След това й дал няколко наставления за духовния живот и я изпратил изцелена.
С времето Свети Димитрий стана толкова известен в Русия, че потокът от посетители го натоварваше и той се оттегли в необитаема местност, за да живее като отшелник, докато не беше открит и назначен за игумен на близък манастир. Той спазваше постоянен пост, хранеше се само с просфора и вода. Още приживе светецът беше известен с дара си на пророчество, грижата си за бедните и изцеленията си. Веднъж брат му потърсил благословията му, за да търгува с езичниците в далечния север. Той реализирал добра печалба там и помолил за благословия, за да се върне. Този път светецът не му дал благословията си, но брат му все пак тръгнал и бил убит от езичниците.
Към края на живота си Свети Димитър се оттеглил в уединение в килията си. Един ден братята забелязали чудесен аромат на тамян, идващ от килията му, и разбрали, че той е напуснал този живот и е отишъл в небесата. След смъртта си той продължил да върши безброй чудеса, изцелявайки болести (особено чумата) и прогонвайки нашественици.