1 Петрово 2.21-3.9 (Апостол)

21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". 25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.

1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, 2като видят вашия чист богобоязлив живот. 3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, 4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. 7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. 8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

Марк 12.13-17 (Евангелие)

13И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. 14Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. 16И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. 17Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

Пренасяне на мощите на Свети Игнатий Антиохийски (107)

За живота му вижте 20 декември.

След мъченическата му смърт, погълнат от диви зверове в амфитеатъра в Рим, останали само няколко кости. Тези скъпоценни мощи били събрани от вярващите, които ги отнесли обратно в Антиохия, където били посрещнати с радост от бившата му паства.

Свети Андрей Рубльов, иконописец (1430)

Мнозина го считат за най-великия иконописец на всички времена, а неговата „Света Троица“ – за най-красивата икона. За живота му се знае много малко. Роден е около 1360 г. и вероятно е учил при византийския иконописец Теофан Гръцки. Известно е, че е създал икони за катедралата „Благовещение“ в Москва и катедралата „Успение“ във Владимир. Той създава силно духовен и характерно руски иконографски стил, който определя стандартите в руската иконография за векове напред. Твърди се, че е познавал Свети Сергий Радонежки (5 юли). В последните години от живота си става монах.

Светият ни отец Афрахат Персиец (IV в.)

Той произхождал от езическата персийска аристокрация, но се обърнал към вярата в Христос и напуснал дома си, за да отиде в християнския град Едеса, където бил кръстен. По-късно се преместил в Антиохия, където живял в молитва и аскетизъм на кратко разстояние от града. Ял само малко хляб, докато не станал много стар, когато добавил към храната си и малко зеленчуци. Въпреки че знаел много малко гръцки, Светият Дух му дал сила да спечели много новоповярвали за Христос и да опровергае учените ариански еретици, които смущавали Църквата в Антиохия.

Когато Афрахат научил, че арианският император Валент преследва Христовата Църква, той се преместил в града, за да подкрепи истинската вяра. Един ден самият император срещнал Афрахат на градския площад и го попитал защо е напуснал уединението си и е дошъл в Антиохия. Светецът отговорил: „Кажи ми: ако бях девица у дома в уединената си стая и видях някой да запалва къщата на баща ми, не би ли ми посъветвал да гася пожара възможно най-бързо? Това е, което правя сега, защото Църквата, къщата на небесния Отец, гори в огъня, който ти си запалил!“ Един от придворните на императора заплаши Афрахат със смърт за тази дързост; но самият придворен по-късно загина, удави се, докато загряваше вода за банята на императора. Това накара императора да се уплаши да преследва светеца, който продължи да проповядва истинската вяра и да върши много чудеса. Той почина в мир.

Почиване на блажения отец Димитриос Гагастатис (1975)

Въпреки че все още не е официално канонизиран за светец на Църквата, отец Димитриос е широко почитан в Гърция и в чужбина. Животът му е вдъхновяващ пример за възможността за велика святост за онези, които живеят в света: обикновен женен енорийски свещеник, той прекара четиридесет и две години в служба на енорията от детството си и имаше девет дъщери. Той беше духовно дете на стареца Амфилохий от Патмос и на свой ред стана духовен баща на мнозина. Биографията му описва последните му години по следния начин: „На 1 октомври 1973 г. той подаде оставка по здравословни причини. Оттогава остана затворен в дома си, живеейки като светец с непрестанна молитва, прославяйки и благодарейки на Бога за изпитанието на болестта си. Той предаде святата си душа в ръцете на живия Бог на 29 януари 1975 г. в мир.“

За повече информация за Папа-Димитри прочетете тази биографична скица.