Яков 3.1-10 (Апостол)

1Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, 2защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. 3Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. 4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; 5тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; 6и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; 7защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, 8а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. 9С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. 10Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.

Марк 11.11-23 (Евангелие)

11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. 15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Свещеномъченик Климент от Анкира и мъченик Агатангел (296)

Той е роден в Анкира, Галатия, син на езически баща и християнска майка на име Евфросина. На смъртното си легло майка му предсказала, че той ще претърпи големи мъки за Христа в продължение на много години. След смъртта ѝ той бил осиновен и отгледан от благочестива жена на име София. От дванадесетгодишна възраст започнал да пости и да се моли като монасите, така че скоро бил ръкоположен за дякон, а на двадесет години станал епископ на Анкира. Благочестието и ревността му към вярата привлекли вниманието на императорския управител на региона, който го арестувал. Така започнали двадесет и осемте години на почти непрекъснати страдания за вярата на Климент. Когато той остана непоколебим въпреки многото мъчения, го изпратиха при император Диоклетиан в Рим. Императорът му показа маса, на която от едната страна бяха подредени скъпи съдове, а от другата – инструменти за мъчения, и заповяда на Климент да направи своя избор. Светецът отговорил: „Тези скъпоценни съдове ми напомнят колко по-славни трябва да са вечните блага на Рая; а тези инструменти за изтезания ми напомнят за вечните наказания в ада, които очакват онези, които отричат Господа.“

Светецът беше жестоко измъчван, след което беше прехвърлен в Никомедия, където негов спътник стана обърнал се езичник на име Агатангел („добър ангел“). В продължение на много години те издържаха невъобразими мъчения, редуващи се с дълги затворнически престои, но нищо не можеше да ги накара да се отрекат от скъпоценната Христова вяра. След двадесет и осем години страдания Агатангел беше обезглавен; но Климент беше временно освободен и му беше позволено да отслужи богослужението на Богоявление и да даде Светото причастие на своите събратя християни. Няколко дни по-късно, докато отново отслужваше Божествената литургия, няколко езически войници нахлуха в църквата и го обезглавиха пред олтара.