Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

1 Тимотей 1.15-17 (Апостол)

15Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. 16Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен. 17А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.

Лука 18.35-43 (Евангелие)

35А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; 36и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? 37Обадиха му, че Иисус Назорей минава. 38Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! 39Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 40Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: 41какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. 42Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. 43И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Нашият преподобен отец Максим Изповедник (662)

Роден е в благородно семейство в Константинопол през 580 г. (Но според наскоро открит документ, той може би е роден в Палестина.) Още от ранна възраст проявява необикновена набожност и дълбоко богословско разбиране и написва някои от най-дълбоките богословски трудове на Църквата. Става главен секретар на император Ираклий и на неговия внук Констант. Но когато монотелитската ерес се наложила в царския двор, Максим не могъл да понесе да бъде заобиколен от тази заблуда и заминал за манастира в Хрисополис, където по-късно станал игумен. От манастира той се борил срещу монотелитизма в проповеди и трактати, които оказали значително влияние; до такава степен, че император Констанс му наредил или да приеме монотелитското учение, или да мълчи. Максим отказа и двете и беше арестуван. Езикът му беше изтръгнат, дясната му ръка отрязана, а той беше осъден на изгнание. Той умря от раните и мъченията си, докато все още беше в затвора в очакване на депортация, на възраст от осемдесет и две години, през 662 г. „Великият Хорологион“ коментира, че „по това време само той и неговите няколко ученици са били православни в Изтока“. Въпреки това, неговата самотна и скъпоструваща позиция, чиито плодове той не е видял приживе, е съхранила православната вяра, когато и императорите, и патриарсите са се отклонили от нея.

Дясната ръка на Свети Максим се почита днес в манастира „Свети Павел“ на Атон.

Света мъченица Агнес от Рим (ок. 304 г.)

Тя била девица от благородно потекло, живяла в Рим по времето на царуването на Диоклетиан. Бил е мъченица на дванадесетгодишна възраст. От ранна възраст обичала целомъдрието („Агне“, произходът на името ѝ, означава „чиста“ или „целомъдрена“ на гръцки). Нейната чистота станала толкова известна, че тя била търсена от много жени в Рим, които тя увещавала да приемат Христос като единствения истински Бог и да Го почитат с целомъдрието си. Заради това с времето тя била арестувана и заведена пред градския префект. Когато тя отказа да се отрече от Христос, префектът я предаде на публичен дом; но всеки, който се опита да я изнасили, беше по тайнствен начин възпрепятстван, а един особено жесток и развратник беше чудотворно поразен от смърт. Пред войниците на префекта Агнес се помоли на Бога и мъртвият човек беше възкресен. Много езически зрители, както и самият префект, извикаха: „Велика е силата на християните!“ Но други твърдяха, че Агнес е извършила това чудо чрез магия и трябва да бъде убита. Префектът нареди тя да бъде изгорена на клада. Тя отдаде живота си спокойно и с молитви на устните си. Някои християни събраха мощите ѝ и ги положиха в гробница, където по-късно бе построена величествена църква. Светите мощи на Света Агнес остават източник на изцеление и до днес.

Нашият Свети Отец Максим Гръцки (1556)

Роден е като Михаил Тиволис през 1470 г. В ранната си младост заминава за Италия, където много учени са потърсили убежище, за да съхранят гръцката култура въпреки падането на Константинопол. След като завършва образованието си във Флоренция, през 1507 г. отива на Светата планина и постъпва в манастира Ватопеди, където получава името Максим. Десет години по-късно е изпратен в Русия в отговор на молба на великия княз Василий Иванович, който търси някой, който да преведе на славянски език произведенията на Светите Отци върху Псалтира, както и други църковни книги. Максим завършва тази работа с такъв успех, че е задържан в Русия, за да коригира съществуващите преводи (от гръцки на славянски) на Свещеното Писание и литургичните книги, както и да проповядва. Работата му предизвикала завистта на някои местни монаси и Максим бил несправедливо обвинен в заговор срещу княза. През 1525 г. той бил осъден като еретик от църковен съд и изпратен в манастира Волоколамск, където живял като затворник, не само понасяйки студ и крайни физически лишения, но и лишен от Светото причастие и достъп до книги.

Един ден пред него се явил ангел и му казал: „Имай търпение: ще бъдеш избавен от вечните мъки чрез страданията тук, на земята.“ В знак на благодарност за това божествено утешение свети Максим написал канон на Светия Дух върху стените на килията си с въглен, тъй като му било отказано ползването на хартия и перо. (Този канон се пее в понеделник след Петдесетница в някои руски и сръбски манастири). Шест години по-късно той беше съден отново и осъден на доживотен затвор в окови в манастир в Твер. За щастие, епископът на Твер го подкрепи и той успя да продължи своята богословска работа и да поддържа обширна кореспонденция въпреки затварянето си. Той издържа тези сурови условия в продължение на двадесет години. Към края на живота си той най-накрая е освободен от царя в отговор на молбите в негова защита от патриарсите на Константинопол и Александрия и намесата на благочестиви руски благородници. Той е посрещнат с почести в Москва и му е позволено да продължи богословската си работа в Лаврата. Цар Иван IV започнал да го почита високо, отчасти защото светецът предсказал смъртта на сина на царя. Когато царът свикал Църковен събор, за да се бори с ученията на някои, които внесли калвинистката ерес в Русия, той помолил св. Максим да присъства. Твърде стар и слаб, за да пътува, светецът изпратил на Събора блестящо опровержение на ереста; това било последното му писмено произведение. Той почина в мир през 1556 г., на възраст от осемдесет и шест години. Не след дълго след смъртта му, той беше прославен от Църквата в Гърция като Св. Изповедник и „Просветител на Русия“. През 1988 г. (!) той беше добавен в календара на светиите от Московската патриаршия.